Определение №55 от 18.1.2013 по ч.пр. дело №1/1 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 55
София 18.01.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 1 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Г. М. срещу разпореждане от 26.10.12г.по гр.дело № 267/12г.на Окръжен съд – Стара Загора,с което е върната касационната жалба на същата страна поради необжалваемост на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел,че е бил сезиран с иск,чиято цена е в размер на 315.90 лв.Съгласно ограничителната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК съдът е счел,че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената касационна жалба е недопустима.
В частната жалба против атакуваното определение се поддържа,че неправилно е определена цената на иска,тъй като предмет на правния спор е неоценяем иск.
Разпореждането е правилно.
При предявяване на иска ищецът е този,който посочва цената на иска – чл.70 ал.1 ГПК,но съдът не е обвързан от това.Съгласно предвиденото в този разпоредба съдът може служебно да повдигне въпроса за цената на иска,както това може да направи и ответникът по иска,но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото,като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната,съдът определя цената на иска.Така посочена и определена,цената на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право поради изменение в цените,са без значение за цената на иска.При предявени искове за собственост или други вещни права,при които цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота,релевантен момент за определяне на последваната е момента на предявяване на иска.Промяната в данъчната оценка на имота,представена при завеждане на исковата молба,в процеса на производството не води до промяна в цената на иска,нито до промяна на определената родова подсъдност,нито до упражняване на правото на касационно обжалване на въззивното решение съгласно изискванията на чл.280 ал.2 ГПК.
Правилно е определена цената на иска съгласно правилото на чл.69 ал.1 т.2 ГПК.Предмет на въззивно обжалване е предявеният отрицателен установителен иск за собственост върху недвижими имот.При данъчна оценка на имота 315.90 лв цената на иска във въззивното производство очевидно е под 5000 лв,поради което правилно въззивният съд е приел,че касационната жалба е недопустима.
По изложените съображения настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното разпореждане – да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 26.10.12г.,постановено по в.гр.дело № 267/12г.на Окръжен съд-Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top