Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
София 29.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 436 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Постъпили са две касационни жалби от Н. В. В. чрез адв.В. Б. и от адв.Д. И. В. срещу решение № 5356 от 18.10.11г.по в.гр.дело № 6200/11г.на Софийски градски съд,с което е обезсилено решение № І – 47-117 от 10.08.10г.на СРС,47 състав и производството е прекратено.
С определение № 1184 от 8.11.12г.на състав на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос налице ли е правен интерес и допустим ли е установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка от лице,което не е страна по нея,но решението по делото ще се отрази върху неговата правна сфера,като разрешен от въззивния съд в противоречие с приложеното решение № 706 от 9.03.11г.по гр.дело № 1394/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Според посочената задължителна съдебна практика допустимо е предявяването на иск за нищожност на договор,по който ищците не са страна,щом решението по него ще се отрази на тяхната имуществена сфера.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо и е прекратил производството по делото.Изложил е съображения,че ищците по настоящото дело,доколкото извеждат правния си интерес от качеството си на ответници по ревандикационни искове по предходно дело между същите страни,могат успешно да защитят правата си чрез възражение,поради което нямат интерес от насрещен/инцидентен установителен иск.Освен това нямат надлежна легитимация по иск за прогласяване нищожност на договора от 21.12.90г.,допълнен с договора от 12.12.94г.,тъй като не са страна по него.На трето място,ревандикационните искове по предходното дело имат за обект само таванското помещение,което е продадено с договора от 12.12.94г.като самостоятелен обект на наследодателя на ответниците по настоящото дело,поради което ищците не обосновават интерес от исковете за прогласяване нищожността на основния договор.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Излагат се съображения,че искът по настоящото дело е заведен като инцидентен установителен иск по делото,по което настоящите ответници като ищци претендират за собствеността върху спорния таван и искат да го ревандикират от Н. В. и Д. В.. Обстоятелството,че съдът по другото дело е отделил предявения инцидентен установителен иск от основното производство и го е насочил за разглеждане в самостоятелно дело,не прави този иск недопустим,тъй като ищците по ИУИ имат правен интерес да установят нищожност на договорите,с които ответниците по настоящото дело се легитимират като собственици.
Ответниците по жалбата С. Д. К. и Е. С. К. молят решението да бъде оставено в сила.
Останалите ответници Е. С. Г.,Д. чрез М. на р р и бл и С о не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение,на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното:
Решението е неправилно.
Настоящото производство е образувано при условията на чл.103 ал.2 ГПК/отм./По гр.дело № 2071/04г.на СРС,30 състав ищците С. Д. К.,Е. С. Г. и Е. С. К. са твърдяли,че на основание договор от 21.12.90г.,допълнен с договор от 12.12.94г. и наследствено правоприемство от купувачите по него, са съсобственици на продадените по реда на НДИ апартамент и таван,а ответниците Н. В. и Д. В. са завладяли тавана без основание.Двамата са съсобственици на таван,съседен на този,обект на допълнението към договора от 12.12.94г.,наследен от тримата ищци.Предявили са искове по чл.108 ЗС за предаване владението върху тавана.Двамата ответници по гр.дело № 2071/04г.са оспорили ревандикационните искове с възражения по активната материалноправна легитимация.Предявили са инцидентни установителни искове за прогласяване нищожността на договора за продажба на държавен недвижим имот по НДИ от 21.12.90г.,с предмет апартамент [улица],на ет. от 74.27 к.м.и мазе на 5.60 кв.м.,допълнен с договор от 12.12.94г.за продажба на таванско помещение от 16.75 кв.м.на същия адрес.С определение от 22.02.05г.по гр.дело № 2071/04г.СРС,30 състав е отделил за самостоятелно разглеждане в отделно производство инцидентните установителни искове,по които е образувано настоящото производство.
С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,изводът на въззивния съд за недопустимост поради липса на правен интерес на предявените установителни искове за нищожност на процесните договори от 21.12.90г.и 12.12.94г.е неправилен.В случая въззивният съд не е съобразил,че настоящите искове са били първоначално заявени като инцидентни установителни искове по гр.дело № 2071/04г.,образувано по иск по чл.108 ЗС,предявен от ответниците срещу ищците по настоящото дело.Оспореното правоотношение,от което зависи изцяло или отчасти изхода на спора може да бъде предмет на инцидентен установителен иск,предявен от ответника.Исковата защита е по-силна от защитата чрез възражение,тъй като цели формирането на сила на пресъдено нещо,което не може да бъде постигнато,ако доводите за неоснователност на иска по чл.108 ЗС поради липса на преюдициално отношение се предявят само с възражение.Както бе посочено по-горе наличието на правен интерес от провеждането на иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД не се основава единствено на качеството на страна на сделката.В разглеждания случай интересът на ищците да водят иска по чл.26 ЗЗД е налице поради оспорване на претендираното от ответниците в друг процес право на собственост,което им пречи да реализират правата,които твърдят,че притежават.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствени правила.То следва да бъде отменено изцяло и делото да се върне на същия съд,който да се произнесе по същество на спора.
По разноските по делото,включително и сторените пред ВКС,следва да се произнесе въззивната инстанция.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 5356 от 18.10.11г.,постановено по в. гр.дело № 6200/11г.на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.