О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1301
София 05.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 643 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. А. от [населено място] чрез адв.Г. М. срещу решение № 114 от 5.03.12г.,постановено по в.гр.дело № 176/12г.на Окръжен съд – Русе,с което е потвърдено решение № 2386 от 22.12.11г.,постановено по гр.дело № 7061/10г.на Районен съд-Русе.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,предявени от същата страна против [фирма] [населено място].
В приложеното изложение бланкетно се сочат основанията по чл.280 ал.1 ГПК и се излагат оплаквания за неправилност на решението.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 043 от 20.07.10г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца И. И. А.,на длъжност”шофьор тролейбус”,на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ,е законосъобразна.Направен е извод,че е налице приложеното основание за уволнение – в резултат на отнемане на свидетелството за правоуправление на ищеца обективно не е било възможно изпълнение на трудовия договор.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран правния въпрос,т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Посочването на предмета на делото / „дали законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.12 ГПК с обжалваната заповед за уволнение”/не осъществява изискването на чл.280 ал.1 ГПК касаторът да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на делото,който да попада в някоя от хипотезите по т.1-3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Изложените доводи по съществото на спора биха могли да се разглеждат като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 5.03.12г.,постановено по в.гр.дело № 176/12г.на Окръжен съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.