3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 941
София, 18.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3065/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Кюстендилският районен съд, с решение по гр. д. № 737/2012 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на Р. Г., извършено със заповдед от 18. 10. 2010 г., възстановил я на заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра в отделение по вътрешни болести” и осъдил МБАЛ „Д-р Н. В.” да й заплати 3 688,98 лв. обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение за времето от 21. 10. 2010 г. до 20. 04. 2011 г.. Решението е потвърдено от Кюстендилският окръжен съд, с въззивно решение от 15. 11. 2012 г. по гр. д. № 561/2012 г. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд и изложил свои съображения, че сключеният между страните трудов договор от 07. 12. 2009 г. е договор за неопределено време, независимо от отразеното в договора, че е с определен срок. Съдът се е позовал на чл. 68 КТ, който урежда изрично допустимите хипотези за сключване на срочен трудов договор, констатирал е, че уговореното в договора между страните условие за срок – до поява на кандидат за заемане на длъжността, не е предвидено в закона и е недействително, с оглед правилото на чл. 67, ал. 2 КТ, е приел, че договорът се смята сключен за неопределено време и работодателят не е имал основание да го прекрати като срочен трудов договор.
Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] е подала касационна жалба срещу въззивното решение и приложила изложение на касационни основания.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Р. Л. Г. от [населено място] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд и да й бъдат присъдени разноските за настоящото производство.
След проверка, касационният съд приема следното:
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото : Процесуалноправен въпрос – При отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд, допустимо ли е да се приемат доказателства, които не са нови или новооткрити; Материалноправен въпрос – Допустимо ли е да се сключва трудов договор с лице, придобило право на пенсия, със срок до появяване на кандидат в трудоспособна възраст за заемане на длъжността, при положение, че КТ изрично не забранява сключването на такъв договор.
Искането е неоснователно.
Процесуалноправният въпрос за събиране на доказателства при повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГКТК на ВКС, тъй-като този въпрос не е включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите изводи на съда по конкретното дело.
Материалноправният въпрос за възможността да се сключва срочен трудов договор с условие до появяване на кандидат за заемане на длъжността, щом КТ изрично не забранява сключването му, формално, също е извън предмета на спора. Съдът е бил сезиран и се е произнесъл по спора между страните за вида на трудовия договор, сключен на 07. 12. 2009 г. и е приел, че той е трудов договор за неопределено време, а не е срочен трудов договор, защото посочената в него уговорка за срок „до поява на кандидат за заемане на длъжността” е недействителна, тъй-като не е предвидена в закона. Даденото разрешение фактически съдържа извода на въззивния съд, че законът не допуска сключването на такъв срочен трудов договор. Поставеният от жалбоподателя въпрос внася нов елемент, а именно, че КТ изрично не забранява сключването на описания трудов договор като срочен. Въззивният съд не е имал предвид това съображение, но като се е позовал на изричното и изчерпателно регламентиране на хипотезите за сключване на срочни трудови договори по чл. 68 КТ, фактически е приел, че е недопустимо сключването на трудов договор със срок „до поява на кандидат за заемане на длъжността”. Жалбоподателят не излага съображения и правни доводи, че това разрешение е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което искането му за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ е необосновано.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 15. 11. 2012 г. по гр. д. № 561/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОСЪЖДА МБАЛ „Д-р Н. В.”, [населено място] да заплати на Р. Г. от [населено място] сумата 200/двеста/ лева разноски по делото за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: