О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1482
гр.София, 29.10.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1183 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.04.2009г. по гр.д. № 43 / 2009г., с което Варненски АС е отхвърлил предявения от Д. срещу Т. И. Б. иск с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД за сумата 2 260 400 лева, получени на отпаднало основание и представляваща равностойност на компенасоторни записи.
Жалбоподателят – Държавата чрез МФ поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответницата Т. И. в писмено становище оспорва жалбата и моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд като е оставил в сила решение от 18.12.2008г. по т.д. №36/2008г. на Варненски ОС, е отхвърлил предявения от Държавата иск срещу Т. И. Б. с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 2 260 400 лева, получени на отпаднало основание и представляваща равностойност на компенсаторни записи. Съдът е изложил съображения, за това че Т. И. наследница на Г. К. , с Решение от 04.02.2000г. на Областен управител на Област Монтана, е обезщетена с компенсаторни записи за 2 260 400лева, за отчуждени с указ №40/45г. земи и постройки.становено е по делото, че с решение от 04.02.2000г. на Областен управител е отменено решението за обезщетяване и същото е влязло в сила след като е потвърдено от административния съд. Съдът е приел, че с Писмо от 09.11.2004г. Т. И. е поканена да върне компенсаторните записи и тя не е сторила това до предявяването на иска по настоящето дело, но предявения иск за заплащане на тяхната равностойност е неоснователен, тъй като следва да намери приложение чл.13б. от ЗСКИ. Според тази разпоредба се дължи връщане на същото количество и номинална стойност компенсаторни инструменти в едномесечен срок от уведомяването, а ако не могат да бъдат върнати поради изчерпването или спиране на търговията с тях едва тогава се връща тяхната пазарна цена по последния ден, на който са продавани и тъй като в случая на фондовата борса все още се търгуват компенсаторни записи, което обстоятелство е установено със съдебно – икономическа експертиза, то Т. И. не дължи връщане на сума, а на самите записи.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване е поддържал като основание за допускане на касационно обжалване наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед преодоляване непълнота на разпоредбата на чл. 13б, ал. 1 ЗСКИ. Посочил е още, че липсва съдебна практика по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД във връзка с компенсаторни записи получени на отпаднало основание, а именно такава, даваща отговор на въпроса по кой способ следва да се събере дължимото, когато компенсаторните записи са били отчуждени – дали връщането следва да се осъществи в компенсаторни записи със съответния номинал или се дължи тяхната левова равностойност по цени на регулирания пазар.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице основание по цитирания текст, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези две предпоставки следва да са в съотносимост на кумулативност. На въпросът какво следва да се върне при отпадане на основанието за получаването му – дали компенсаторни записи със съответния номинал или се дължи тяхната левова равностойност по цени на регулирания пазар, е даден отговор в трайната съдебна практика, която е безпротиворечива – а именно връща се даденото. В този смисъл е и разрешението дадено в Постановление №1/1979г. на Пленума на ВС- т.4, постановяващо че в случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД се дължи всичко, което е получено без основание или при отпаднало или неосъществено основание. В жалбата не е отразена непълнота, неяснота на правната уредба или противоречива уредба, изискваща по тълкувателен път да се изясни смисъла и съдържанието на съответните текстове от закона с нов принос в развитие на правото. Разпоредбата на чл. 13б, ал. 1 ЗСКИ не дава друго разрешение на въпроса за това, какво следва да се върне, когато отпадне основанието за получаване на компенсаторните записи, а ясно посочва, че в случаите, при които съд постанови, че компенсаторните инструменти са били издадени на отпаднало правно основание (какъвто е разглеждания случай), се връща даденото – компенсаторни инструменти, т.е. с тази разпоредба само се доразвива по-общото правило визирано в разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, по приложението на която има трайна съдебна практика.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 на решение от 01.04.2009г. по гр.д. № 43 / 2009г., с което Варненски АС по жалба на Държавата чрез МФ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: