О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 27.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 65/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
„С. д. пр.” ДП – Г., Т. п. „Д. г. ст. С.”, [населено място] е подало касационна жалба срещу решение от 30. 10. 2012 г. по гр. д. № 238/2012 г. на Окръжен съд – Разград, приложило изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и две решения на състави на ВКС.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, М. Н. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и моли да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна. Прилага решения на касационния съд.
След проверка, този състав на касационния съд приема следното:
Разградският окръжен съд, с въззивно решение от 30. 10. 2012 г. по гр. д. № 238/2012 г. е отменил уволнението на М. Н., извършено със заповед от 28. 10. 2011 г., възстановил я на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник счетоводство” и осъдил „СЦДП” – ТП „Д. С.”, [населено място] да заплати на Н. сумата 3 445 лв. обезщетение за времето от 1. 11. 2011 г. до 30. 4. 2012 г., през което е останала без работа поради уволнението, със законната лихва, както и сумата 350 лв. разноски по делото. Съдът е установил, че при уволнението на Н. работодателят не е извършил подбор по чл. 329 КТ, въпреки че е бил длъжен да стори това, тъй-като е съкратена една щатна бройка от няколко сходни длъжности.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по съображения, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практика на ВКС – приложените две решения, решение по гр. д. № 1095/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и решение по гр. д. № 4629/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о..
Искането е неоснователно.
Посочените решения съдържат произнасяне по други правни въпроси, различни от въпроса, предопределил разрешаването на спора по настоящото дело. Този въпрос е дали работодателят е задължен да извърши подбор, когато съкращава една от няколко сходни длъжности. Въпросът е разрешен правилно от Разградския окръжен съд, като е прието, че в случая работодателят е бил длъжен да извърши подбор между четиримата служители, заемащи сходни длъжности – ищцата Н., заемаща длъжност „отчетник счетоводство”, служителите, заемащи двете щатни бройки „касиер счетоводство” и една щатна бройка „счетоводител”. Изводът на съда е съобразен със задължителната съдебна практика на ВКС – решение по гр. д. № 1086/2011 г. и решение по гр. д. № 110/2010 г., двете решения на ВКС, ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Касационният съд е постановил, че задължението за подбор ангажира работодателя, когато се съкращават част от длъжности, които независимо от разликата в наименованието, включват несъществено различаващи се трудови функции. Констатацията на решаващия въззивен съд, че в случая е налице тази хипотеза, т. е. запазените щатни бройки са за длъжности, които не се различават по трудови фукнкции със съкратената длъжност, заемана от Н., е обоснована с факта, че работодателят не е ангажирал доказателства, въпреки дадените указания от въззивния съд, да установи съществена разлика в трудовите функции на визираните длъжности. Касае се за доказателствен извод на въззивния съд, а не извод по разрешаване на правен въпрос, поради което тази констатация не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30. 10. 2012 г. по гр. д. № 238/2012 г. на Разградския окръжен съд по жалбата на ТП „Д. г. ст. С.”, [населено място]
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: