О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София, 16.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5207/ 2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Е. С. от [населено място] е подала касационна жалба срещу въззивното решение по гр. д. № 14881/2011 г. на Софийския градски съд, приложила изложение на за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, Тълкувателно решение по гр. д. № 11/2012 г. ОСГК на ВКС, две решения на съдебни състави.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, С. И. от [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд, с решение по гр. д. № 8405/2010 г. е признал за установено по отношение на Е. С., че ищецът С. И. притежава 2 036/11 933 идеални части от собствеността на апартамент в [населено място], конкретно описан. Решението е потвърдено от Софийският градски съд с въззивно решение от 29. 03. 2013 г. по гр. д. № 14881/2011 г.. Съдът е приел, че представеният от ищеца нот. акт № г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ /отм./ като официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства, т. е. отразеното, че срещу цената на апартамента е прихваната сумата срещу отчуждения имот на ищеца И., притежаван от него преди брака му с Ем. С., сключен през 1978 г. и прекратен през 2009 г.. Съдът се е позовал и на заповед на ИК на СГНС от 28. 05. 1979 г. за отчуждаване на недвижим имот, обща собственост на С. И. и В. И., с която заповед е определена оценката на техния отчужден имот за сумата 4 073 лв.. и е определено всеки от двамата да бъде обезщетен с отстъпване на недвижим имот – тристаен апартамент за С. И. и двустаен апартамент за В. И..
Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е посочено, че въззивното решение съдържа разрешение на процесуалноправен въпрос относно материалната доказателствена сила на посочения нот. акт № г., и за разпределението на доказателствената тежест между страните относно спорните обстоятелства, което разрешение е в противоречие с ТР № 11 от 21. 03. 2013 г. по ТД № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. Посочено е също, че в противоречие със задължителната практика на ВКС – приложеното решение по гр. д. № 850/2011 г. на ВКС, второ гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК – въззивният съд не е изложил мотиви за основния правнорелевантен факт, предмет на спора – размерът на сумата, представляваща лично притежание на ищеца, получена от него срещу отчуждаването на частта му от недвижим имот, и която конкретна сума е внесена за заплащане на процесния апартамент.
Искането е основателно.
Съгласно ТР № 11/21. 03. 2013 г., във връзка с чл. 179, ал. 1 ГПК, материалната доказателствена сила на официален документ важи за извършените действия от длъжностното лице и за извършените пред него изявления и действия. В нот. акт № 5/1981 г., представен от ищеца, е бланкетно удостоверено, че срещу цената на дадения като обезщетение недвижим имот се прихващат припадащите се суми срещу отчужден недвижим имот и внесените собствени средства от получаващия обезщетението, в общ размер 12 195 лв. за конкретния апартамент. Нотариалният акт не съдържа изявления или действия, удостоверяващи, че от общата сума 12 195 лв. за цената на апартамента, част от 2 036 лв. са вложени от ищеца негови лични средства. Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗТСУ / в сила от 01. 01. 1978 г., ДВ. бр. 102/1977 г./, при обезщетяване на собственика с жилище, частта от стойността на това жилище, която съответства на стойността на отчуждения имот, се определя по същата тарифа, по която е оценен отчуждения имот, а останалата част се заплаща. От приложената по делото заповед по чл. 100 ЗТСУ, издадена на 6. 07. 1979 г., е определено собственикът Св. И. да заплати за отстъпеното му в обезщетение жилище сумата 11933 лв. съгласно чл. 89, ал. 1 ЗТСУ, вместо сумата 12 195 лв., представляваща стойността на жилището. С оглед на принципа, заложен в чл. 89, ал. 1 ЗТСУ, следва, че за придобиването на спорния апартамент са вложени лични средства на ищеца с произход обезщетението, получено от него за отчуждената му част от съсобствен недвижим имот, които лични средства представляват разликата между цената на апартамента 12 195 лв. и допълнително платената сума 11933 лв., или сумата 262 лв. Основателно е искането за допускане на касация и на посоченото основание – липса на мотиви относно размера на сумата, получена от ищеца като обезщетение за отчуждената му част от недвижим имот и вложена за придобиването на апартамента, отстъпен като обезщетение. Със заповедта от 28. 05. 1979 г. за отчуждаването на имота, собственост на С. и В. И., е определена оценката на имота в размер на 4 073 лв., но не е конкретизирано, кой от тях, каква част от тази сума ще вложи за придобиването на отстъпеното му като обезщетение жилище. Предположението, че поради равенството на правата на двамата върху отчуждения имот, всеки е получил и съответно вложил по 2036 лв., не е доказателство, че този факт се е осъществил по този начин. Съгласно т. 3 на ТР № 1/2013 г., въззивният съд е длъжен да събере доказателства, които се събират служебно – чл. 195, ал. 1 ГПК, ако във въззивната жалба е въведено оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционното решение. Във въззивната жалба на С. изрично е направено оплакване за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно правнорелевантните факти, което е давало основание, съдът служебно да пристъпи към изясняване на въпроса за размера на сумата, лично притежание на ищеца И., вложена за придобиването на апартамента, като назначи вещо лице.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29. 03. 2013 г. по гр. д. № 14881/2011 г. но Софийския градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателката Е. С. да внесе сумата 74/седемдесет и четири/ лв. държавна такса по сметка на ВКС, за разглеждане на касационната жалба по същество и да представи по делото документ за плащането в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: