О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1274
гр.София, 13.11.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4275 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.04.2013г. по гр.д№827/2013г. на ОС Варна, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Д. Й. Й., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – А. “М.”, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не ..следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил иска на Д. И. срещу А. М.-София, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 7448/23.07.2011г. на Директора на А. „М.“, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, вр. § 9, ал. 1 ПЗР на Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, иска за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Старши митнически специалист” в М. – Варна, Митнически пункт „Пристанище-Варна”, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и иска за осъждане да му се заплати сумата от 2 578,10лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.
Съдът е приел за установено, че страните са били в трудово-правни отношения, като ищецът – жалбоподател е заемал до уволнението длъжността „Старши митнически специалист” в МП „Пристанище Варна”.
Прието е, че със заповед № 7448/23.07.2012г. на директора на А. „М.”, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, вр. § 9, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/26.06.2012г. и утвърденото длъжностно разписание на М. Варна от 01.07.2012г. е прекратено трудовото правоотношение с Д. Й., поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, като заповедта е връчена срещу подпис на 26.07.2012г., като видно от Етапна епикриза към лист № 002052, изд. от АИПСМП д-р В. Г., ищецът страда от неинсулинозависим захарен диабет II тип.
Установено е също така, че с писмо от № 94 Ж/4 /04.07.2012г., получено на 03.07.2012г., работодателя е уведомил ищеца, че в срок от 14 дни от влизане в сила на нормативните промени – 01.07.2012г. може да подаде писмено заявление по образец съгласно предвидената възможност да постъпи на държавна служба без участие в конкурсна процедура. В дадения срок ищецът е подал Заявление вх. № Д 94-185/11.07.2012г. до Директора на А. „М.“, с което го уведомява, че желае да премине на държавна служба и длъжност, че притежава необходимата квалификация и образование и счита че отговаря на условията да бъде държавен служител в А. „М.“ за длъжност, за която се изисква средно специално образование.
Съдът е приел, че при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ не намира приложение закрилата на чл.333 КТ работодателят да може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда.
Съдът е счел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е в изискуемата се писмена форма, издадена е от директора на А. “М.”, съдържа основанието на което се извършва уволнението, като е посочен текста от закона – чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, вр. § 9, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/26.06.2012г. и утвърденото длъжностно разписание на М. Варна от 01.07.2012г. и е посочена причината – поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител.
Прието е, че правно ирелевантно за гражданскоправния спор касаещ законността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 1 2 КТ е дали служителят се е възползвал от правото си по § 36 от ПЗР на ЗИДЗДС за подаване на заявление по чл. 8 ЗДСл, спазен ли е от него срокът за подаване на заявлението и има ли основание да му бъде отказано назначаване по служебно правоотношение, т.к. съгласно чл. 124 ЗДСл, въпросите, свързани с възникването на служебното правоотношение са от компетентността на административния съд да бъдат разрешени, включително при произнасянето му по жалба срещу отказа да възникне служебно правоотношение.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за изхода на спора – вменява ли разпоредбата на пар.9, ал.1 от Наредба за прилагане на Красификатора на длъжностите в администрацията задължение на работодателя за преназначаване на служители, заемащи по трудово правоотношение длъжности митнически специалист в служебно правоотношение при условията на пар.36 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл във всички случай на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, , ал.1,т.12 КТ и когато отговаря на изискванията за образователна степен и квалификация за длъжността. Поддържа, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че по поставения за разглеждане въпрос не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В практиката на ВКС този въпрос е намерил разрешение, включително и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения : от 29.03.2010г. по гр.д.№229/2009г., ІV г.о. на ВКС, решение от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1654/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС и решение от 22.03.2009 г. по гр.д. № 392/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС. В същата е прието, че за законно упражняване на правото на уволнение по чл.325, т.12 КТ е достатъчно длъжността да е определена за заемане от държавен служител при положение, че уволненото лице я е заемало по трудово правоотношение. Не са елементи от фактическия състав на нормата процедурните правила, уредени в ПЗР от ЗДСл, относими към възможността за преназначаване на държавна служба и възникването на служебно правоотношение. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че с ПМС № 129/2012 г., в сила от 01.07.2012 г., е приет нов класификатор на длъжностите в администрацията и Наредба за прилагането му, като съгласно § 9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, служителите заемащи по трудово правоотношение на длъжностите „главен митнически специалист” и „старши митнически специалист” в А. „М.”.
Така установената практика не е направилна и не са налице промени в обществените отношения, регулирани с цитираните правни норми, които да налагат нейното изменение като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.04.2013г. по гр.д№827/2013г. на ОС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: