О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
гр.София, 15.05.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми май, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 434 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.12.2008г. по гр.д. №734 / 2008г., с което Пловдивски апелативен съд, като е отменил частично решение от 22.04.2008г. по гр.д. №15/2007г.на Старозагорски ОС, е уважил предявения срещу ПК”И”-Г. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 18 451,66лева.
Жалбоподателят – ПК”И”-Г. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът О. Г. не взема становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение Пловдивски апелативен съд, като е отменил частично решение от 22.04.2008г. по гр.д. №15/2007г.на Старозагорски ОС, е уважил предявения срещу ПК”И”-Г. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 18 451,66лева. Съдът е приел в мотивите си, че общината е собственик на терен с площ от 4720кв.м, съставляващ УПИ ХІІІ-за озеленяване, в кв.112 гр. Г. и върху него кооперацията е поставила павилион с площ от 144,14 кв.м, като през 1996г. последната е престанала да плаща на общината наем за ползуването на терена по същия и се е снабдила с констативен нот.акт №57/1999г. на нотариус при РС- Р. на основание чл.2 ал.3 ЗОбС. Съдът е изложил съображения, за това че общината е собственик на терена по силата на пар.7, ал., т.3 ПЗР на ЗМДМА и чл.2, ал.1,т.4 /редакция бр.101/2004г./, тъй като имотът е предназначен за благоустройствено мероприятие и като е констатирал, че има и влязло в сила решение по т.д. №796/2004г. на Старозагорси ОС за уважаване частичен иск за 1000 лева, като част от претенция за сумата 19 415,66лева, на същото основание между същите страни, е присъдил обезщетение и до пълния му размер – за времето от 20.05.2002г. до 20.05.2005г./датата на иска/.
В изложението жалбоподателят поддържа, че в решението е даден отговор на въпроса за приложението на разпорадбата на чл.2,ал.3/отм./ ЗОбС, даваща възможност на кооперацията да придобие собственост върху построена с нейни средства сграда и терена под нея, като съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Представя решения по гр.д. №59/2002г., по гр.д. №1938/2001г. и по гр.д. №2353/2000г. на ВКС, в които е прието, че само к. , която докаже, че е построила сграда, отговаряща на строителните правила и норми за такава, със свои средства, може да претендира собственост за същата и прилежащия й терен при условията на чл.2, ал.3 ЗОбС.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В конкретния случай, въззивният съд действително е разрешил съществен материално правен въпрос, касаещ възможността да се получи обезщетение за неоснователно обогатяване само от този, чийто имот се ползува без основание от трето лице, но съдът е постановил решението си в съответствие с трайната практика на ВКС. В същата е прието, че само к. , която докаже, че е построила сграда, отговаряща на строителните правила и норми за такава, със свои средства, може да претендира собственост за същата и прилежащия й терен при условията на чл.2, ал.3 ЗОбС и не дължи обезщетение за ползуването на терена на собственика на останалата част от имота, тъй като не се обогатява неоснователно за негова сметка.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не е представил решения на съдилищата, в който този въпрос да е разрешаван противоречиво от тях. Представените от жалбоподателя решения на Старозагорски окръжен съд не дават друго разрешение на съществения въпрос кога една к. става собственик на построена от нея сграда върху държавна земя, в който случай би ползувала същата на правно основание. Представените решения по-скоро дават същото разрешение на съществения правен въпрос, а именно: с решение от 18.06.2007г.-по гр.д. №509/2006г. Старозагорски ОС е осъдил ПК-“И” да плати обезщетение на основание чл.59 ЗЗД за друг павилион и друг период, с решение от 18.05.2005г. по гр.д. №796/2004г. Старозагорски ОС, оставено в сила с решение от 18.09.2006г. по гр.д. № 681/2005г. на АС-Пловдив, е осъдена кооперацията за други обекти да плати обезщетение за ползуването на терена под тях без основание, с решение от 23.04.2008г. по гр.д. №306/2005г. Старозагорски ОС е отхвърлил иск за заплащане обезщетение за ползуване терена под друг павилион, но прието че общината не е доказала да се е обеднила за исковия период с исковата сума, а не е прието, че кооперацията е собственик на павилиона и терена, с решение от 12.06.2006г. по гр.д. №293/2000г. Пловдивски АС е отхвърлил иск с правно основание чл.59 ЗЗД за друг период и обект, но отново с мотиви, че няма данни кооперацията да го е ползувала, за да се е обогатила за сметка на общината, с решение от 10.11.2006г. по гр.д. №302/2006г. Пловдивски АС за два обекта е прието, че кооперацията ги е премахнала, поради което не ги е ползувала и общината не е обедняла за сметка на кооперацията и е отхвърлен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, с решение от 14.07.2006г. по гр.д. №305/2006г. на Пловдивски АС също е прието, че пет обекта са съборени и общината не е обедняла за сметка на кооперацията, при което искът по чл.59 ЗЗД е отхвърлен. Поддържаното от жалбоподателя твърдение, че решенията са противоречиви е неоснователна, тъй като макар и с част от решенията исковете по чл.59 ЗЗД да са уважени, а с други решения са отхвърлени във всички представени решения е дадено еднакво разрешение на съществения материалноправен въпрос за възможността на кооперацията да е придобила собственост върху постройките и прилежащите им терени. Ето защо не се налага Върховният касационен съд да допусне касационно обжалване на въззивното решение, за да се постигне уеднаквяване на практиката на съдилищата, в който случай би било налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на решение от 23.12.2008г. по гр.д. №734 / 2008г. на Пловдивски апелативен съд основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по жалба на ПК”И” Г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: