3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
гр.София, 02.10.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 610 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 03.07.2012г. по гр.д.№ 2069/ 2012г., с което АС София, като е потвърдил определение от 02.03.2012г. по гр.д.№10127/2011г. на ГС София, е върнал исковата молба на [фирма] и [фирма] и е прекратил производството по делото.
Жалбоподателите – [фирма] и [фирма], чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното определение е съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС. Молят да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата им молба.
Ответниците В. К. Д. и С. Е. И., в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С искова молба от 26.07.2012г. частни жалбоподатели – ищци в производството са поискали да се прогласи за нищожен алеаторен договор, сключен с нот.акт №173/1999г., по силата на който Д. |И. е прехвърлила на дъщеря си С. Д. 1/9 идеална част от имот в [населено място] поради липса на съгласие и основание.
С определение от 02.03.2012г. по гр.д.№10127/2011г. ГС София е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото като недопустимо, тъй като дружествата-ищци са трети на сделката лица и нямат правен интерес от прогласяване на нищожността й, тъй като не заявяват свои права върху предмета на същата.
Въззивният съд, за да потвърди определението е приел, че воденето на ревандикационен иск от дружествата-частни жалбоподатели срещу ответниците за същия имот не обуславя правния им интерес от търсената с иска по чл.26 ЗЗД защита. Изложени са съображения за това, че дори и да бъде уважен този иск няма да настъпи промяна в правната сфера на дружествата.
Като са обжалвали определението на въззивния съд жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, са изложили съображения за допустимост на касационното обжалване. Поддържат, че процесуалния въпрос, от значение за спора, който съдът е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, е за това налице ли е правен интерес у трето на сделката лице.
Налице е определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, каквото основание за допустимост на касационното обжалване се поддържа в частната жалба. Жалбоподателите не са изложили сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за липса на правен интерес от търсената с иска по чл.26 ЗЗД защита влиза в конфликт с практиката на ВКС. В обжалваното определение не се дава разрешение на поставения от жалбоподателите въпрос по начин, противоречив ва практиката на ВКС, поради което не е налице и основание за допускана на касационното обжалване посочено в чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По въпроса за наличието на правен интерес от предявяването на иска, както теорията, така и утвърдената съдебна практика последователно приемат, че същият представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно. Дори и по иска с правно основание чл.108 ЗС да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че ответниците не са собственици на процесния имот, дружествата –ищци по иска с правно основание чл.26 ЗЗД, като трети на алеаторната сделка лица, нямат правен интерес да установяват нищожност на същата. Правен интерес от установяването не е налице, тъй като решението по делото няма да се отрази на правното положение на ищците: целеният от тях резултат – да бъде отречена материалноправната легитимация на ищците по иска за ревандикация/ ответници по иск за нищожност / като собственици на прехвърления имот, не може да бъде постигнат чрез провеждане на иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, след като дори и при уважаване на този иск имота няма да се върне в патримониума на дружествата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение от 03.07.2012г. по гр.д.№ 2069/ 2012г. на АС София,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: