О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 09.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4845/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
С. П. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение по гр. д. № 2645/2012 г. на Софийския апелативен съд, приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и тълкувателни решения на ВКС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, М. Н. от [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд като първа инстанция, с решение от 14. 03. 2012 г. по гр. д. № 9980/2011 г. е осъдил С. П. да заплати на М. Н. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 88 687, 44 лв., получена без правно основание, със законната лихва върху същата сума от 17. 04. 2008 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати сумата 2 127,55 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15. 02. 2008 г. до 17. 04. 2008 г., и за заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5 447,65 лв. разноски по делото. С решението е отхвърлен предявеният от М. Н. против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД за сумата 36 000 лв. и са оставени без разглеждане исковете на М. Н. против [фирма], предявени като евентуални, с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. По въззивна жалба на С. П. срещу решението на градския съд, с което са уважени предявените срещу него осъдителни искове, е образувано гр. д. № 2645/2012 г. на Софийския апелативен съд. С решение от 09. 01. 2013 г. Софийският апелативен съд е потвърдил решението на Софийския градски съд в обжалваната част.
Подадената от П. касационна жалба съдържа твърдения, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, тъй-като ищецът Н. не е заплати пълния размер на дължимата държавна такса и тъй-като в производството по делото срещу другия ответник [фирма], същият не е бил надлежно представляван. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване П. излага фактически съображения, че [фирма] не е надлежно представлявана страна в процеса и счита, че това е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса накърняват ли се правата на единия ответник, ако другият ответник не е надлежно представляван в гражданския процес. Счита, че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Искането за допускане на касационно обжалване на посоченото основание е несъстоятелно.
Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ГПК, страни по гражданското дело са лицата от чието име и срещу които се води делото и никой не може да предявява чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи. Предмет на произнасяне на апелативния съд с решението по гр. д. № 2645:2012 г. е само гражданският спор между М. Н. и С. П. за осъждането на последния да заплати сумата 84 687,44 лв. по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и сумата 2 127,55 лв. по иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. Първоинстанционното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 9980/2011 г., с което е отхвърлен искът на М. Н. срещу [фирма] за сумата 36 000 лв. и са оставени без разглеждане евентуалните искове на М. Н. срещу [фирма] е влязло в сила поради необжалване и не може да бъде преценявано дали в тази част решението съдържа пороци.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09. 01. 2013 г. по гр. д. № 2645/2012 г. на Софийския апелативен съд по жалбата на С. П. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: