О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1541
гр.София, 11.11.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1287 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 31.03.2009г. по гр.д. № 3348 / 2009г., с което Пловдивски окръжен съд е уважил предявените от В. Т. Д. искове срещу П. гимназия по п. и транспортна техника с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – П. гимназия по п. и транспортна техника, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален и въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от В. Т. Д. искове срещу П. гимназия по п. и транспортна техника с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че извършеното уволнение със Заповед №РД-11-41/11.02.2008г. на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ и чл.190, ал.1, т.3 КТ е незаконно, при което е възстановил В. Т. на заеманата отпреди уволнението работа –“учител по учебна практика” и му е присъдил обезщетение, за оставането му без работа в резултат на назаконното уволнение. Прието е, че работодателя сочи като основание за уволнението неявяване на работа на 09,17 и 18 01.2008г., но не е доказано по делото безпричинно отсъствие, макар и да е представил болнични листа за отсъствията си след предвидения за това тридневен срок, поради което нарушението не е тежко. Що се касае до другите нарушения-непредставяне на месечни отчети с пътни листове към тях за изразходвано гориво в часовете по учебна практика по управление на МПС съдът е приел, че учителят не е имал такова задължение по длъжностна характеристика, поради което не може да носи отговорност за такова нарушение, поради което установеното нарушение на трудовата дисциплина не съответствува по тежест на наложеното наказание-дисциплинарно уволнение.
В изложението си за да обоснове допустимост на обжалването гимназията – работодател поддържа, че с решението е даден отговор на процесуалния въпрос за допустимите доказателствени средства и доказателства, с които ищецът може да установява незаконността на уволнението си с оглед забраната на чл.266, ал.2 ГПК-а именно за възможността да се представят пред въззивния съд само нови доказателства, които не са могли да узнаят и да представят до подаване на жалбата или нововъзникнали такива, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за допустимостта и на гласните доказателства за доказване тежестта на извършеното от служителя нарушение, но е извършил проверка на всички доказателства и е направил извод, че тежестта на нарушението не съответствува на тежестта на наказанието. Поради висящността на производството, която създава възможност да спести прилагането на отмяната по чл. 303, т.1 ГПК и съответно да се спази изискването за процесуална дисциплина, е допустимо позоваването от заинтересованата страна на новооткрити обстоятелства и доказателства за тях, когато непопълването на делото не е резултат на неин виновен пропуск, какъвто е конкретния случай. Качеството на „новооткритост на фактите и доказателства“ се преценява с оглед обективната невъзможност, въпреки съществуването им към момента на постановяване на първоначалното въззивно решение, да бъдат включени в доказателствения материал по делото, в който смисъл е приетото в трайната практика на ВКС, намерило израз в т.11 та ТР№1/2001г. по гр.д. №1/2000г. на ВКС.
Направените в жалбата оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на същите, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия процесуаленн закон, което да налага корекция на правните изводи. Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на решение 31.03.2009г. по гр.д. № 3348 / 2009г. на Пловдивски окръжен съд по жалба на П. гимназия по п. и транспортна техник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: