О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 17.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 551/2014 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 12275/16. 12. 2013 г. от „П. Б. /Б/” АД, [населено място] срещу определението от 21. 11. 2013 г. по гр. д. № 797/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е осъдена М. Б. да заплати на жалбоподателя сумата 150 лв. адвокатско възнаграждение. Излагат се съображения, че следва да се присъди сумата 817,84 лв., представляваща разноски, направени от [фирма] по делото.
Ответницата М. Б. счита частната жалба за неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Окръжен съд – Велико Търново, с въззивно решение от 10. 10. 2013 г. по гр. д. № 797/2013 г. е отменил решението по гр. д. № 131/2013 г. на Районен съд Горна Оряховица, с което са уважени исковете на М. Б. по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ и отхвърлил исковете с решение по същество. С молба от 23. 10. 2013 г. ответникът по исковете, сега жалбоподател, поискал допълване на решението в частта за разноските като се присъди в негова полза сумата 817,84 лв. разноски по делото – 620 лв. защита по делото на две инстанции и 197,84 лв. транспортни разходи. С определението от 21. 11. 2013 г., въззивният съд е присъдил сумата 150 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, не е присъдил такова за първата инстанция без да изложи съображения и не е уважил искането за транспортни разходи.
Частната жалба срещу определението на въззивния съд е основателна досежно размера на сумата, присъдена като адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответната работа. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, изр. второ от Наредбата № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, адвокатското възнаграждение за една инстанция е не по-малко от размера на минималната работна заплата. Не се оспорва, че този размер е 310 лв.. Съгласно т. 16 от ТР № 6/6. 11. 2013 г. на ОСГТК минималният размер на адвокатско възнаграждение по трудови дела се определя по чл. 7, ал. , т. 1 от Наредбата. Следователно дължимата сума за разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за защитата на жалбоподателя от юрисконсулт в две съдебни инстанции е 620 лв.
Неоснователна е частната жалба срещу определението в частта, с която не е уважено искането на жалбоподателя за присъждане на сумата 197,84 лв. за транспортни разходи. В чл. 78, ал. 1 ГПК е предвидено заплащане на разноските, свързани с производството по делото. Разходите на процесуалния представител на жалбоподателя за транспорт не са от такова естество. Ако той счита, че завеждането на делото е неправомерен акт, който му е причинил имуществена щета под формата на транспортни разходи, следва да предяви правата си по друг ред.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 21. 11. 2013 г. по гр. д. № 797/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново В ЧАСТТА с която М. Б. е осъдена да заплати на „П. Б. /Б./” ЕАД разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. и УВЕЛИЧАВА РАЗМЕРА на разноските от 150 на 620 /шестстотин и двадесет/лева.
ПОТВЪРЖДАВА определението в ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането на „П. Б. /Б/” ЕАД за присъждане на сумата 197,84 лв. разноски за транспортни разходи.
Решението може да се обжалва по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: