О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 04.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1271/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 60/03. 01. 2013 г. от Н. М. и Л. М., двамата от [населено място], против определение, постановено по ч. гр. д. № 1437/2012 г. на Апелативен съд – Пловдив.
След проверка, касационният съд установи следното:
Апелативен съд Пловдив с определение от 18. 12. 2012 г. по въззивно ч. гр. д. № 1437/2012 г. е потвърдил разпореждане от 30. 10. 2012 г. по гр. д. № 1602/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната исковата молба, подадена от двамата жалбоподатели, поради неотстраняване нередовностите на молбата. Въззивният съд е приел за точни и обосновани констатациите на първоинстанционния съд, че нередовностите на исковата молба не са били отстранени от ищците въпреки дадените им от съда подробни и ясни указания и нееднократна възможност за изпълнение на тези действия чрез удължаване на сроковете.
Към жастната жалба е приложено изложение по чл. 280 ГПК на основанията за допускане до касационно обжалване, както изисква чл. 274, ал. 3 ГПК. Това изложение, обаче, не съдържа фактически и правни основания, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК – произнасяне на апелативния съд по въпроси в противоречие с практиката на ВКС, или по въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата, или по въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С разпореждането на първоинстанционния съд от 30. 10. 2012 г. е посочено, че ищците не са изпълнили предходни разпореждания от 11. 06. 2012 г. и от 25. 07. 2012 г. за актуална характеристика на спорния имот – магазин, по действащите планове, да се формулира изричен петитум на иска по чл. 108 ЗС и се уточнят ответниците по този иск, за излагане на конретните фактически обстоятелства, на които се основават отделните искове за обезщетение – искове по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД и искове по чл. 59 ЗЗД, заявени с молбата, да се посочи изрично съотношението между тези искове. Указанията възпроизвеждат точно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК и жалбоподателите – ищци са били длъжни да изпълнят тези изисквания, което те не са сторили. Те не са уточнили актуалната индивидуализация на имота, обект на иска по чл. 108 ЗС, чрез местонахождение и физически граници – чл.588, ал. 1, т. 3 ГПК, не са персонализирали ответниците по всеки от исковете – по чл. 108 ЗС , по чл. 45 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД, не са отграничили отделните правнорелевантни факти, обосноваващи отговорността по тези искове. Посочването на идентификатор на сграда по кадастралната карта не е коректна юридическа индивидуализация на конкретния спорен имот, обект на иск по чл. 108 ЗС, а съдържащите се в изложението съображения относно процесуалното пасивно другарство, относно фактическия състав на реституцията на отнет имот по ЗОЕГПНС, както са посочили и самите жалбоподатели, са относими към разрешаването на спора по същество, но нямат отношение към формалните изисквания и дължими от тях действия по отстраняване нередовностите на исковата молба.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 18. 12. 2012 г. по ч. гр. д. № 1437/2012 г. на Апелативен съд Пловдив по частната жалба на Н. М. и Л. М., двамата от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: