О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
София 21.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1637 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Х. К. чрез пълномощник адв.П. А. срещу решение от 10.02.11г., постановено по в.гр.дело № 3336/10г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № ІІ-ХХІІ-92 от 22.12.09г.по гр.дело № 25327/09г.на Софийски районен съд,67 състав.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против ТБ [фирма] [населено място].
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба ТБ [фирма] чрез пълномощник адв.В. В. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да отхвърли обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел,че заповед № 20 от 10.03.09г,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца С. Х. К. от длъжността началник отд.”Управление на риска”,на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращение в щата,е законосъобразна. Изложени са съображения,че е налице решение на компетентен орган за извършената промяна в организационната структура – протокол № 9/5.03.09г.на Управителния съвет; съкращението в щата е реално,тъй като заеманата от ищеца щатна бройка е премахната; обособените нови експертни длъжности са с изпълнителски функции за разлика от тази, заемана от ищеца,която е насочена към решаване на управленски задачи; работодателят не е бил задължен да извърши подбор,тъй като длъжността на ищеца е била единствена.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.На въпроса кога е налице хипотеза на задължителен подбор или на такъв като право на работодателя при съкращение в щата,когато в него са предвидени и остават сходни на съкращаваната длъжност,е даден отговор в задължителната практика на ВКС – решение № 752 от 13.12.10г.по гр.дело № 1095/09г.на ІV г.о. и решение № 7 от 1.04.2011г.по гр.дело № 954/09г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.В тях е прието,че когато подборът се извършва поради намаляване обема на работата или съкращаване в щата,работодателят е длъжен да извърши преценка на трудовите качества на работниците,изпълняващи идентични трудови функции.При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата;от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно.Не е задължителен подборът,когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки за съответната длъжност с еднородни трудови функции.В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя,като при извършването му се включват и други работници или служители,които изпълняват близки или сходни длъжности. Упражняването на правото на подбор по чл.329 КТ подлежи на съдебен контрол.Не подлежи на съдебен контрол само отказът на работодателя да извърши подбор по чл.329 КТ,когато извършването му не е задължително,а представлява негово право.В разглеждания случай въззивният съд е съобразил задължителната практика,като е приел,че работодателят не е бил длъжен да извърши подбор поради принципното различие между заеманата от ищеца длъжност до промяната и образуваните след това нови експертни длъжности.
Преценката на доказателствата,въз основа на която съдът е изградил вътрешното си убеждение за това,че липсва идентичност на трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност и новите експертни длъжности предвид различното им съдържание,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда и до необоснованост на решението,но не и на правните такива,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Въпросът за разпределение на доказателствената тежест в процеса не е разрешен от съда в противоречие трайната съдебна практика,която приема,че в тежест на работодателя е да докаже,че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение.В конкретния случай този въпрос не е обусловил правните изводи на съда,който е приел за доказан факта за липса на идентичност в трудовите функции от представените по делото длъжностни характеристики.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК доколкото по поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена с посочените по-горе решения.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Както бе посочено по-горе има задължителна практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК,която дава отговор на поставения от касатора въпрос.
С оглед изхода на спора и основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските за тази инстанция.С оглед направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.В. на основание чл.78 ал.5 ГПК настоящият състав определя същото в размер на 1075.58 лв съгласно чл.7 ал.1 т.2 и т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 10.02.11г., постановено по гр.дело № 3336/10г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. Х. К.,със съдебен адрес: [населено място], [улица] ет. ап. адв.П. А. да заплати на ТБ [фирма] [населено място], [улица] сумата 1075.58 лв /хиляди седемдесет и пет лв и петдесет и осем ст/разноските по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.