О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София 10.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1488 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Г. Х. чрез адв.Д. С. против решение от 16.06.11г.по в.гр.дело № 5958/11г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 25.01.11г. по гр.дело № 35596/10г.на Софийски районен съд,66 състав.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ, предявени от същата страна против А.”М.”.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи като основание за допускане на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК- разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба А. „М.”счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 10173 от 16.12.09г.на директора на А.”М.”,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца И. Г. Х.,на длъжност”младши митнически инспектор”,на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ – поради съкращение в щата,е законосъобразна.Направен е извод,че работодателят е извършил подбор преди уволнението съгласно критериите,посочени в чл.329 ал.1 КТ.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По посочения от касатора въпрос длъжен ли е работодателят да извърши подбора на работниците и служителите след акта за съкращаване в щата или може да се ползва от подбор,извършен в предходен момент има трайна практика на съдилищата,която приема,че правно значение има връчването на заповедта за уволнение и подборът трябва да го предхожда.В решение № 140 от 31.05.11г.по гр.дело № 1464/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по чл.290 ГПК, е прието,че работодателят извършва подбор,за да определи кой от работниците,изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен при закриване на част от предприятието,съкращаване в щата или намаляване обема на работата.Това предполага правото или задължението за подбор да бъде упражнено от работодателя преди той да упражни потестативното си право за прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление.В закона не е установен нито ред,нито форма за извършването на подбор.Времето и начинът на извършването на подбор могат да бъдат доказвани с всички доказателствени средства.Едностранните изявления пораждат действие не с извършването им,а с достигането до адресата.Затова правно значение има достигането на заповедта за уволнение до адресата,т.е.връчването й на работника.Ето защо изводът на въззивния съд в обжалваното решение,че е без значение дали подборът е извършен преди или след влизане в сила на новото щатно разписание,а важното е да е извършен преди уволнението,в съобразен с тази практика.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о. намира,че не се следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника па жалбата направените за тази инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 16.06.11г.,постановено по в. гр.дело № 5958/11г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. Г. Х. със съдебен адрес: адв.Д. С.,гр.София, [улица] ет. ап.да заплати на А.”М.” [населено място], [улица] сумата 240 лв /двеста и четиридесет/разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.