2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 08.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 919/2010 година
Производство за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
Й. П. от[населено място] е подал касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 1389/2008 г., с искане да бъде отменено и представил изложение за допускане на касационно обжалване и решения, постановени по настоящото дело от различни съдебни състави.
Ответникът И. агенция по горите при Министерство на земеделието и храните –[населено място] не е взел становище.
Обект на касационната жалба е въззивно решение от 12. 1. 2010 г. по гр. д. № 1389/2008 г., с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд по гр. д. № 7757/2005 г.. С това решение, постановено на 11. 7. 2006 г. е отхвърлен искът на П. срещу И. агенция по горите /предишно наименование Н. управление по горите/ за заплащане на сумата 18 800 лв., на основание чл. 225, ал. 3 КТ, като обезщетение за недопускане на работа за конкретен период от време. С решението от 12. 1. 2010 г. въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска, тъй-като е приел, че спрямо настоящият ответник И. не е налице обвързващо го решение за възстановяване на работа на П., тъй-като решението на Софийския районен съд от 17. 12. 2002 г. по гр. д. № 4891/2002 г., с което е признато за незаконно уволнението на П. и той е възстановен на заеманата преди уволнението работа „ директор на Държавно лесничейство[населено място] /сега Държавно ловно стопанство „Р.”/ е постановено спрямо друго лице като ответник, но не и срещу И. агенция по горите, спрямо която решението няма правно действие. Въззивният съд е приел също, че не е доказано „явяване на работа” на П. по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ, тъй-като негов работодател е Л. стопанство „Р.” и там е било неговото работно място, а не сградата на централното управление на И. в[населено място], където П. е депозирал молби за възстановяване на работа.
Необосновано е искането на жалбоподателя за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, както и точното прилагане на закона и развитието на правото, заявено в изложението от 17. 3. 2010 г.. Не е конкретизиран въпросът, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на касационния съд и не е показана такава практика – тълкувателни решения на ВКС. Изложени са съображения, че съдът е следвало да съобрази и е негово задължение да конституира като страна – работодател, И., както и да съобрази, че той е в системата на М. и при уволнението на П. и към настоящия момент, но тези субективни оценки на факти по делото не представляват поставяне на правен въпрос, по който има конкретна противоречива съдебна практика.
Необосновано е и твърдението, че е налице произнасяне по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12. 1. 2010 г. по гр. д. № 1389/2008 г. на Софийския градски съд по жалбата на Й. П. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: