3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 16.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 18 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3823/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
М. М. С. от [населено място] е подала частна касационна жалба против определение № 1735/30. 01. 2013 г. по ч. гр. д. № 350/2013 г. на Софийския градски съд. С допълнителна молба вх. № 52968/07. 05. 2013 г. С. е заявила, че е налице противоречива съдебна практика по въпроса за доказване на плащане на адвокатско възнаграждение, посочила този въпрос като искане за допускане на касационно обжалване на определението на градския съд и представила две решения по други дела на Софийския районен и Софийския градски съд, разпореждане за образуване на тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и становище на Висшия адвокатски съвет по същото тълкувателно дело.
Ответникът Д. М. Х. от [населено място] е подал писмен отговор вх. № 64831/03. 06. 2013 г., с който счита, че жалбата е недопустима поради непосочване на касационни основания и моли производството да бъде прекратено или жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по същество. Претендира за направените разноски.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с обжалваното определение е оставил без уважение частната жалба на М. С. срещу определение от 27. 07. 2012 г. по гр. д. № 45564/2009 г. на Софийския районен съд, с което С. е осъдена да заплати на Д. Х. сумата 3000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Градският съд е констатирал, че с решението по гр. д. № 45564/2009 г. районният съд е отхвърлил предявените от М. С. против Д. Х. и Л. Х. искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, в последното съдебно заседание по делото Д. Х. е направил искане за присъждане на направените от него разноски и представил списък за разноските, чието плащане е удостоверил преди това в хода на първоинстанционното производство чрез приложения към делото договор за правна помощ, в който е отбелязано плащането на сумата 3000 лв адвокатско възнаграждение. Градският съд е посочил, че възражението на С. за прекомерност на възнаграждението е преклудирано, тъй-като тя не е заявила това в последното съдебно заседание пред районния съд и в последствие, след като е получила препис от молбата на Д. Х. до районния съд за присъждане на тези разноски по реда на чл. 248 ГПК.
Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване на определението на градския съд е основано на две съображения – противоречива практика на съдилищата относно доказване на плащането на адвокатско възнаграждение и злоупотреба с право от страна на Д. Х., който по друго дело за делба помежду им, е направил искане за предоставяне на правна помощ поради липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, уважено от съда, а по настоящото дело е „заплатил” адвокатски хонорар от 3000 лв.. Последното съображение не е формално основание за допускане на касация, тъй-като не е предвидено в чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и пряка зависимост между двете обстоятелства, тъй-като искането по конкретно дело за предоставяне на безплатна адвокатска защита по чл. 23 от Закона за правната помощ, не изключва възможността на същото лице да е заплатило адвокатско възнаграждение по друго дело.
Неоснователно е искането за допускане на касация по въпроса за начина на удостоверяване на плащането на адвокатското възнаграждение. В частната въззивна жалба на С. вх. № 1034892/10. 09. 2012 г. тя е направила възражение, че плащането на сумата по адвокатския договор се удостоверява чрез упоменаване на този факт в договора или чрез изготвяне на отделна разписка. Това възражение е обсъдено от градския съд, който е констатирал, че в договора е удостоверено плащането на сумата в брой. В този смисъл, разрешението на въззивния съд се основава на установено фактическо обстоятелство, съобразно доводите на жалбоподателката, т. е. касае се за доказателствен извод, а не за разрешаване на спорен правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 30. 01. 2013 г. по ч. гр. д. № 350/2013 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДа М. М. С. да заплати на Д. М. Х. сумата 500/петстотин/ лева разноски за производството пред касационния съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: