2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 877
София, 28.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 703/2012 година.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 6843/04. 09. 2012 г. от Д. Д. Д. и М. М. Д., двамата от [населено място], срещу определение на Апелативен съд – Бургас, постановено на 13. 08. 2012 г. по ч. гр. д. № 234/2012 г..
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на двамата жалбоподатели срещу А. А. от [населено място] да бъде установено, че те са собственици, а ответникът А. не е собственик на недвижим имот – апартамент в [населено място]. С молба от 21. 04. 2012 г. ищците са поискали да бъдат освободени от заплащане на държавна такса. Бургаският окръжен съд, като първа инстанция, с определение от 06. 06. 2012 г. по гр. д. № 1067/2012 г. е отхвърлил искането. Определението е потвърдено от Апелативен съд – Бургас с обжалваното определение от 13 август 2012 г.. Апелативният съд е възприел изцяло изводите на окръжния съд, че ищците, сега жалбоподатели, не се намират в положение, при което нямат средства за заплащане на държавната такса. Първоинстанционният съд се е позовал на данни от НАП, че М. Д. разполага с осем броя недвижими имоти и през 2007 г. е декларирала получена от нея сума в размер на 995 000 лв.. Въззивният съд е взел предвид, че двамата получават постоянни доходи от 1112 лв. месечно от пенсии и наеми и не са доказали към настоящия момент да имат постоянни разходи за лекарства и размера на тези разходи.
Приложеното към частна жалба, уточнение на касационни основания по чл. 280 ГПК, вх. № 7720/09. 10. 2012 г. не обосновава предпоставките за допускане на касация на въззивното определение на апелативния съд. В уточнението се посочва от жалбоподателите – съпрузите Д., че съгласно Тълкувателно решение № 1/2001 г. ОСГК на ВКС, определението, с което се отказва освобождаване от заплащане на държавна такса, подлежи на обжалване пред касационния съд. Жалбоподателите не са лишени от тази процесуална възможност, но при действието на ГПК, в сила от 1 март 2008 г., разглеждането на частната жалба по същество се обуславя от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, жалбоподателите не устанявяват наличието на такива предпоставки – произнасянето на въззивния съд да е в противоречие с практиката на ВКС или други съдилища, да касае точното прилагане на закона и развитието на правото. Доводите на жалбоподателите се изразяват в оспорване изводите на съда, че те не са в състояние на материална невъзможност за заплащане на държавна такса, т. е. позовават се на необоснованост на съдебния акт, но това обстоятелство не е повод за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 13. 08. 2012 г. по ч. гр. д. № 234/2012 г. на Апелативен съд – Бургас по частната жалба на Д. Д. и М. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: