О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
гр.София, 03.07.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 766 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.02.2009г. по гр.д. № 1562 / 2008г., с което Старозагорски ОС е уважил предявените от Т. Р. С. искове срещу Ц. №3 “Т” гр. К. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Ц. №3 “Т” гр. К. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото -основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 КТ.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Т. Р. искове срещу Ц. №3 “Т” гр. К. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Изложил е съображения, че извършеното със Заповед №71/ 12.09.2007г. на основание чл.328, ал.1, т.3 уволнение е незаконно, тъй като макар и да е налице намаляване в обема на работата, то работничката се е ползувала от закрила, а именно не е взето писмено съгласие на синдикалната организация, каквото се изисква от чл.10, ал.5 на Колективния трудов договор. Приел за доказан факта, че ищцата е член на Синдиката на българските учители, поради което уволнението е незаконно поради наличие на хипотезата на чл.333, ал.4 КТ.
В изложението за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят – работодател е посочил, че с обжалваното решение е даден отговор на процесуален въпрос, от значение за правилното решаване на спора, а именно относно доказателствената тежест на ищцата да установи по безспорен начин, членството си в синдикална организация.
При тези данни, Върховният касационен съд намира, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е дал отговор на правен въпрос от значение за изхода по делото, а именно относно доказателствената тежест на ищцата да установи по безспорен начин, членството си в синдикална организация, в съответствие с практиката на ВКС. Преценявайки доказателствата по делото съдът е приел за установено, че Т. Р. е член на СБУ, при което уволнението и е извършено в нарушение на разпоредбата на и чл.10, ал.5 от КТД и чл. 333, ал. 4 КТ, уреждащи предварителната закрила при уволнение на синдикални членове. В съответствие с практиката е прието, че тъй като в случая е доказано, че е налице предвиждане в колективен трудов договор за предварително съгласие на синдикалния орган в предприятието за уволнението на синдикални членове, то липсата му води до незаконност на същото.
Неоснователно е и искането на жалбоподателят- работодател за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение е разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по сочения от него процесуален въпрос в изложението по допустимост на касационното обжалване, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят не е изложил сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за доказаност на предвидена в КТД предварителна закрила на синдикалните членове влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Направените в изложението към жалбата оплаквания свързани с неправилната преценка на доказателствата по делото, не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Анализът на доказателствата не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, а може да сочи само на опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 06.02.2009г. по гр.д. № 1562 / 2008г. на Старозагорски ОС по жалба на Ц. №3 “Т” гр. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: