О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
гр.София, 22.04.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 166 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.09.2009г. по гр.д. № 523 / 2009г., с което Кюстендилски ОС е уважил предявените от С. Й. М. искове срещу “Т” А. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – “Т” А. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът по жалба С. Й. М. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от предявените от С. Й. искове срещу “Т” А. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ като е признал за незаконно, уволнението извършено със Заповед №113/07.11.2008г. на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, възстановил го е на работа отпреди уволнението -“шлайфист” и му е присъдил обезщетение. Съдът е приел, че уволнението е незаконно, тъй като е нарушено законовото изискване визирано в разпоредбата на чл.333, ал.1,т.3 КТ, предвиждаща работниците да се ползуват от предварителна закрила при уволнение, когато страдат от определени болести, сред които е и диабетът, каквото заболяване е констатирано на С. Й. видно и от приетите по делото 2 бр. епикризи – от 06.10.2008г. и 25.10.2008г., предхождащи уволнението.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят-работодател е поддържал, че въпросът за това, как следва да се събира информация от работодателя във връзка с наличието на заболявания, предполагащи закрила при уволнение, съдилищата имат противоречиво произнасяне, което обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както и че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Представя решение от 29.02.2000г. по гр.д. №617/1998г. на ВКС, в което е прието, че с отправяне на предизвестието до работника работодателя е упражнил своето право да прекрати трудовия договор, решение по гр.д. №2750/2001г. на ВКС, в което е прието, че ако работникът укрие информация за заболяване, което му дава право на предварителна закрила и бъде уволнен, последица от това е, че уволнението е законно. Представя и решения на въззивни съдилища, за които няма данни да са влезли в сила, поради което не следва да бъдат анализирани при преценката за това следва ли да бъде допуснато касационно обжалване.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по даденото разрешение на правния въпрос от значение за спора от въззивния съд не е налице противоречиво произнасяне на съдилищата. Съдът се произнесъл по въпроса, който е от значение за изхода на делото, свързан с начина на събиране от работодателя на информация от работниците и служителите дали боледуват от някоя от посочените в наредбата болести, с оглед предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ, по начин, който не е в противоречие с представените от жалбоподателя решения на ВКС. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното решение въпрос е в противоречие с дадено разрешение на същия въпрос по приложение на правната норма в друго влязло в сила решение на съд, данни за което не са налице в конкретния случай.
По поставения въпрос не следва да се допуска касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдебната практика във връзка със задължението на работодателя предварително да събере информация от работници или служители, които смята да уволни на определени основания, за които е предвидена предварителната закрила, изисква преценката, която съдът извършва да е конкретна, с оглед конкретните факти и обстоятелства по конкретното дело, за да прецени знаел ли е работодателя за обективно наличие на такова заболяване, което обуславя закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ преди прекратяването на трудовото правоотношение. В случая по повод постановеното от въззивния съд решение не се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 И 3 ГПК на решение от 30.09.2009г. по гр.д. № 523 / 2009г. на Кюстендилски ОС по жалба на “Т” АД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: