2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1313
София,10.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 517/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Д. п „Н к „Ж. и” – У. „Д. на в и г д”, [населено място] срешу решение на Софийския градски съд по гр. д. № 11017/2011 г., с искане да бъде отменено като неправилно. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Г. Х. от [населено място] счита, че жалбата е недопустима поради липса на предпоставките за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и е неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд, с решение от 09. 06. 2011 г. по гр. д. № 53694/2010 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на Г. Х., извършено със заповед № 359/04. 10. 2010 г., възстановил го на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител движение в ЖП гара Д.” и осъдил У. „Д. на в и г д” при ДП „Н к „Ж. и”, [населено място] да му заплати сумата 4642.56 лв. обезщетение за оставане без работа за периода 12. 10. 2010 г. до 06. 04. 2011 г., със законната лихва, както и 600 лв. разноски по делото. Софийският градски съд, с въззивно решение от 17. 01. 2012 г. по гр. д. № 11017/2011 г. е потвърдил решението на районния съд. Въззивният съд е възприел крайния извод на първоинстанционния съд за незаконност на уволнението, по съображения, че работодателят е допуснал нарушения на закона по чл. 193, ал. 1 КТ и по чл. 189, ал. 1 КТ.
Искането за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с доводите, че преценката на съда относно тежестта на дисциплинарното нарушение по чл. 190, т. 7 КТ, извършено от Х. и за точното спазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ от работодателя, следва да бъде съобразена с цялостната уредба на безопасността и разследването в железопътния транспорт, като се отчита неговата обществена значимост при всички случаи на жп инциденти и произшествия.
Касационният съд счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивното решение да съдържа произнасяне по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Решаващите съображения на градския съд за незаконност на постановеното дисциплинарно уволнение – нередовна процедура по чл. 193 КТ, неточно квалифициране на извършеното от Х. като „тежко нарушение на трудовата дисциплина” и санкционирането му с най-тежкото дисциплинарно наказание, са обосновани с точното прилагане на закона. Градският съд е се е позовал на безспорните доказателства по делото, че обясненията на Х. са дадени във връзка с разследваното на произшествието от 4. 10. 2010 г. – удар на два срещуположно движещи се влака, каквито обяснения са дали всички служители, но не и с оглед на започнало срещу него дисциплинарно производство. Досежно тежестта на извършеното от Х. и налагането на най-тежкото наказание, съдът е приел, че той е допуснал формално неспазване на изискването да отрази в предавателната бележка – ДП 3, намиращия се на гара Д. дизелов локомотив, при предаване дежурството на следващия ръководител движение, но същевременно, съдът се е позовал на събраните доказателства, че приелият дежурството е знаел за този факт, получил е нареждане от влаковият диспечер за преместване на дизеловия локомотив на опашката на друг влак, но не го е изпълнил. Градският съд е взел предвид всички данни по делото относно причините и механизма на настъпилото произшествие и е приел, че формалното нарушение относно непълното отразяване в ДП 3 не е тежко нарушение, защото не то е довело до инцидента, а нарушенията на други служители.
Доводите на жалбоподателя, че обществената значимост и спецификата на правилата за безопасност на железопътния транспорт, изискват специално тълкуване на закона и развитие на правото, каквото въззивният съд не е направил, не могат да бъдат споделени. Разпоредбите на КТ са основни правни норми, валидни за всички трудови правоотношения, независимо от естеството на трудовата дейност и в случая са приложени точно от решаващия съд.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17. 01. 2012 г. по гр. д. № 11017/2011 г. на Софийския градски съд по жалбата на ДП „Н к „Ж. и” – У. „Д. на в и г д”, [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: