2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр.С., 31.01.2011г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1300 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.04.2010г. по гр.д.№ 2035 / 2009г., с което Окръжен съд Варна е уважил иск с правно основание чл.21, ал.1 СК/отм/.
Жалбоподателят – М. Ю. Д., поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправен въпроси, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Д. Г. Д. в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано обжалването.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 01.08.2009г. по гр.д.№7370/2008г. на РС Варна, е признал за установено, че Д. Г. е изключителен собственик на апартамент в[населено място], придобит по време на брака му[населено място]. Съдът е приел за установено, че бракът между страните е сключен на 20.12.1995г., а договорът за покупка на апартамента е сключен[населено място] на [община] на 19.12.2007г., на основание чл.47, ал.1, т.3 ЗОбС, за сумата 13 802,60 лева и като купувачи са посочени двамата съпрузи. Прието е също така, че сумата, представляваща цена по договора, е заплатена по банков път на 25.09.2007г., като вносната бележка е на името на майката на ответника Р. В.. Установено е било, че бракът между страните е прекратен с решение от 09.07.2008г. по гр.д.№389/2008г. на ОС-Варна и при наличие на доказателства, че ответникът по жалба е теглил кредит на 20.09.2007г. в размер на 17 000 лева съдът е приел, че е оборена изцяло презумцията за общност на придобитото по време на брака, тъй като апартаментът е заплатен изцяло с пари подарени на мъжа от неговата майка.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателката поддържа, че с решението е даден отговор на процесуалните въпроси от значение за спора, а именно за доказателствената стойност на договора за покупка и за допустимостта на доказателства приети от въззивния съд без да са нови, по които въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС и по които има противоречиво произнасяне на съдилищата. Позовава се на ТР №178/30.06.1995г. на ОСГК на ВС, решение от 27.03.2009г. по гр.д.№1553/2008г. на ВКС и решение от 07.04.2004г. по гр.д.№1137/2002г., в които е прието, че в тежест на страната, която оспорва истинността на официален документ, да докаже, че е неистински.
Жалбоподателката поддържа също така, че съдът се е произнесъл и по материалноправен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата, а именно за възможността да бъде оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, когото бъде установено по делото, че в договор за покупка на недвижим имот са посочени като купувачи и двамата съпрузи, при преценка основателността на иск с правно основание чл.21, ал.1 СК/отм./. Представя решение от 17.10.2008г. по гр.д.№3000/2007г. на ВКС, решение от 27.02.2003г. по гр.д.№609/2002г. на ВКС и решение от 14.04.2009г. по гр.д.№432/2008г. на ВКС, в които е прието, че щом двамата съпрузи купуват общо един имот той е общо съпружеско имущество.
При тези данни по делото Върховният касационен съд намира, че с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправен въпрос, а именно относно възможността да бъде оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество когото бъде установено по делото, че дадена вещ е придобита с договор, в който като купувачи са посочени и двамата съпрузи, в противоречие със задължителната практика на ВКС намерила израз в решения постановени по реда на чл.290 ГПК-решение от 05.08.2010г. по гр.д.№1136/2009г. и решение от 12.01.2011г. по гр.д.№1150/2009г. на ВКС. Ето защо по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Неоснователно е искането на жалбоподателката за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК по поставените като съществени за изхода на делото процесуални въпроси за доказателствената стойност на договора за покупка и за допустимостта на доказателства приети от въззивния съд без да са нови. Тези въпроси не са от значение за изхода на конкретното дело и не са обусловили решаващите изводи на съда за това, че е оборена презумпцията за съвместния принос визирана в разпоредбата на чл.19 СК/отм/ и е основателен предявения иск с правно основание чл.21, ал.1 СК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 22.04.2010г. по гр.д.№ 2035 / 2009г. на Окръжен съд Варна по жалба на М. Ю. Д..
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от М. Ю. Д. в размер на 137,11лева, за което да й бъде съобщено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: