О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София 10.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІVг.о. в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря………….и в присъствието на прокурора ………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 544 по описа за 2014 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. С. Т. чрез адв.Е. К. срещу определение № 256 от 9.10.13г. по гр.дело № 4701/13г. на състав на ІІ г.о. на Върховния касационен съд, с което е върната касационна жалба с вх.№ 1820 от 21.03.13г. срещу решение № 16 от 31.01.13г.по в.гр.дело № 308/12г. на Пернишкия окръжен
съд и производството е прекратено.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на определението. Поддържа се, че неправилно е прието, че касационната жалба е недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК, тъй като цената на иска е на стойност 17 085.66 лв, т.е. над 5000 лв.
Ответниците в производството Т. Н.Т., Ц. Г.К., В. Г.Р.,Г. Н.Т.,Г. Т.Г. и В. Т.Г. молят определението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС е приел, че въззивният съд е бил сезиран с шестнадесет искови претенции по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, цената на всяка от които съгласно чл.55 ал.1 б.”б”ГПК/отм./ се равнява на ? от пазарната цена на всеки един от процесните земеделски имоти или е под 5 000 лв. Видно от представената експертна оценка общата пазарна стойност на имотите се равнява на 17 085.66 лв, или ? от общата пазарна цена на 16-те имота е в размер на 4 271.45 лв. Съгласно ограничителната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК съдът е счел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената касационна жалба е недопустима.
Определението е правилно.
При предявяване на иска, ищецът е този, който посочва цената на иска – чл.70 ал.1 ГПК, но съдът не е обвързан от това. Съгласно предвиденото в тази разпоредба съдът може служебно да повдигне въпроса за цената на иска, както това може да направи и ответникът по иска, но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска. Така посочена и определена, цената на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право поради изменение в цените, са без значение за цената на иска. При предявени искове за собственост или други вещни права, при които цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота или от пазарната му стойност,релевантен момент за определяне на последната е момента на предявяване на иска.В разглеждания случай исковата молба е подадена на 21.07.2005г.,поради което правилно е определена цената на иска съгласно правилото на чл.55 ал.1 б.”б” ГПК/отм./. Ето защо неоснователни са доводите в частната жалба, че за цена на иска следва да се приеме сумата 17 086.66 лв, а не ? от същата. С оглед данните по делото, че цената на всеки от предявените искове,а и общата им цена, е под 5000 лв, правилно тричленният състав на ВКС е приел,че касационната жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане.
По изложените съображения настоящият състав приема, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 256 от 9.10.13г.,постановено по гр.дело № 4701/13г. на Върховния касационен съд, състав на ІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.