О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София 04.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на трети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1327 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от управителя П. Б. чрез процесуалния представител адв.Н. Д. против решение № 2768 от 14.06.10г.по в.гр.дело № 3977/09г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено решение от 27.10.08г. по гр.дело № 27887/07г.на Софийски районен съд,26 състав в частта му,с която е уважен предявения от Д.”А. К.” срещу [фирма] иск с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 9 900 лв,представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот след прекратяване на договор за наем № 109 от 1.09.99г.,за периода от 1.02.07г.до 13.06.07г.,както и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 587 лв,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,считано от 4.07.07г.до 27.11.07г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 27.11.07г.до окончателното изплащане.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи като основание за допускане на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК- разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищецът е отдал под наем на ответника процесното помещение съгласно договор за наем от 1.06.99г.,който е бил прекратен по взаимно съгласие.Наемателят е опразнил помещението в края на януари,но в рамките на процесния период / 1.02.07г. – 13.06.07г./ не е изпълнил визираното в чл.12 от договора задължение да покани наемодателя да съставят приемателен протокол.Съдът е изложил съображения,че ирелевантно е обстоятелството дали ответникът реално е ползвал помещенията през процесния период.В негова тежест е било да докаже факта на настъпило изпълнение по чл.12 от договора,което не е сторил и поради което следва да понесе неблагоприятните последици,свързани с неговото неизпълнение.
. Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.По посочения от касатора въпрос налице ли е ползване на имота в хипотезата на чл.236 ал.2 ЗЗД тогава когато бившият наемател е опразнил имота към датата на прекратяване на договора за наем,но не е подписал предвидения в договора протокол за предаване на вещта има практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК,която е задължителна за въззивните съдилища съгласно т.2 от ТР № 1/2010г.на ОСГТК – решение № 477 от 20.07.10.11г.по гр.дело № 1081/09г.на ІІІ г.о.; решение № 422 от 21.05.10г.по гр.дело № 981/09г.на ІІІ г.о.; решение № 701 от 22.11.10г.по гр.дело № 219/10г.на ІV г.о.Прието е,че независимо от преустановяване на наемното правоотношение,законодателят е поставил в тежест на наемателя произтичащото от прекратения наемен договор задължение за връщане на наетата от него вещ,като неизпълнението му е свързано с предвидените в чл.236 ал.2 ЗЗД последици,една от които е заплащане на съответно обезщетение.Даденото разрешение на въпроса от въззивния съд в обжалваното решение е в съответствие със задължителната практика.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о. намира,че не се следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 14.06.10г.,постановено по в. гр.дело № 3977/09г.на Софийски градски съд по жалба на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.