О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
гр.София, 03.07.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 697 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.01.2009г. по гр.д. № 737 / 2008г., с което Пловдивски апелативен съд, като е отменил решение от 13.06.2008г. по гр.д. №176/2008г. на Пловдивски ОС, е отхвърлил предявения от О. П. срещу “В” ООД иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
Жалбоподателят – О. П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за развитието на правото и е постановен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът “В” ООД в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска за прогласяване нищожност на договор от 12.10.2007г., сключен между страните по делото, по силата на който е извършена замяна на частен общински имот УПИ * в кв.11 по плана на гр. П., с площ от 345кв.м, с оценка 405 335,26 лева с имот 1/2идеална част от 19/108идеални части от УПИ *„училище”, целия с площ от 5490кв.м, за цена 4040 779,31 лева, поради липса на съгласие. Съдът е изложил съображения за това, че с решение от 04.10.2007г. на Общински съвет Пловдив е приел да извърши замяна на общински имот с физически лица, срещу три техни имота, като са индивидуализирани същите и цената им.становено е по делото, че физическите лица с нот.акт №149/2007г. на 04.10.2007г. са продали на “ ВАС 44 ООД” идеалните си части от имотите, които са част от процесния парцел **** „училище” и дружеството с молба от 11.10.2007г. е уведомило кмета за покупката. Последният със Заповед №ОА-2942/12.10.2007г. е разпоредил атакувания договор за замяна да се сключи с дружеството. При тези данни съдът е приел, че замяната е извършена при спазване разпоредбите на чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА и чл.40 ЗОбС, т.е. след надлежно взето решение за това от общинския съвет, поради което, независимо че в хода на процедурата физическите лица са продали имотите си на дружеството, замяната е сключена при наличие на съгласие за това, постигнато между надлежните страни по сделката.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил материално правен въпрос от значение за правилното разрешаване на спора, а именно относно точното тълкуване на понятието „липса на съгласие”, като един от съществените елементи на договора за замяна, липсата на който води до нищожност на сделката, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката. Представя решение от 07.02.2006г. по т.д. №354/2005г. на ТК на ВКС, в което е прието, че при продажба имот на акционерно дружество в решението на Съвета на директорите за разпореждане със същия трябва да се съдържат всички съществени елементи – цена, купувач, индивидуализация, за да е налице валидно съгласие. Поддържат също така, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В практиката на ВКС и представеното от жалбоподателя решение е прието, че липсата на волеизявление за сключването на договор би означавало липса на съвпадание на насрещните волеизявления на лицата, посочени като страни по същия и след като липсва съгласие от лицето, посочено като продавач, за сключване на атакуваната сделка, тя би била нищожна по силата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тъй като не е осъществен изцяло фактическият състав на сделката, поради което тя не може да породи правни последици. В конкретния случай собственикът е трябвало да вземе решение да се извърши замяна на общинска земя срещу земя частна собственост и общинският съвет е взел такова решение, като е индивидуализирал имотите и е определил цената и лицата, с които ще се извърши замяната. Щом волята на собственика е да се разпореди с имота си чрез замяна и такова решение е взето от общинския съвет и е прието от другата страна по сделката, замяната не е извършена при липса на съгласие от страна на продавача за сключването й. При тези данни следва да се приеме, че съдът е дал отговор на въпроса за наличието на съгласието като елемент от фактическия състав на сделката в съответствие с трайната практика и е приел, че сделка, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД не е нищожна.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение бил разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същият не сочи да е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат и аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за наличие на съгласие при сключване на атакуваната сделка от страна на О. П. влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от решение от 08.01.2009г. по гр.д. № 737 / 2008г. на Пловдивски апелативен съд по жалба на О. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: