О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
София 17.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1823 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. С. чрез процесуален представител адв.Д. И. против решение № 1035 от 21.06.12г.по в.гр.дело № 107/12г.на Софийския апелативен съд в частта му,с която е отхвърлен искът по чл.49 ал.1 ЗЗД срещу ответника [фирма] за разликата над сумата 5000 лв до предявения размер от 35 000 лв,както и в частта,с която е отхвърлен изцяло искът по чл.45 ал.1 ЗЗД,предявен срещу К. Г. С..
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи като основание за допускане на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК- разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото,а именно: каква е отговорността на главния редактор на печатното издание при положение,че няма посочен автор на публикувания журналистически материал.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба К. Г. С. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че в бр.1316 от 5.054.10г.на стр.24 от в.”Атака” е публикувана неподписана статия със заглавие”Шефът на С. забъркан в порно бизнес” и подзаглавие”В. С. декларира,че е милионер,а дължи на общината 20 000 лв”.В статията са изнесени факти,че както съобщава в.”Уикенд” шефът на С. В. С. е спечелил милиони от еротичен бизнес; част от сексфилмите се тиражирали в апаратните на С.,а порно сцените се снимали в студията и в мотел край Малко Търново,собственост на С..Според публикацията личните му доходи са в размер на 1 млн. лв,но въпреки внушителните цифри на фирмения и личния си доход С. пести от общински такси и шмекерува на дребно,ощетявайки бюджета на града с близо 20 000 лв.От показанията на разпитаните свидетели К.,М. и Х. съдът е приел за доказани претърпените от него вреди от неимуществен характер вследствие клеветническите твърдения в публикацията,а от показанията на свидетелите Д. и А. е приел за установено,че статията,публикувана във в.”Атака” не е авторска,а е препечатана от в.”Уикенд”.При тези данни по делото въззивният съд е изложил съображения,че следва да се ангажира отговорността по чл.49 ал.1 ЗЗД на ответника [фирма] като издател на в.”Атака”,чрез който публикацията е разпространена и възложител на работата.При определяне размера на дължимото обезщетение е счел,че сумата от 5000 лв е достатъчна да репарира търпяните от ищеца неимуществени вреди ,а за разликата до предявения размер от 35 000 лв искът е отхвърлен.По отношение на иска с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД,предявен срещу ответницата К. С. съдът е счел,че е неоснователен,тъй като тя не е нито автор,нито издател на процесната публикация и следователно липсва нейно лично виновно противоправно поведение,от което за ищеца да се произтекли неимуществени вреди.Според съда обстоятелството,че към датата на публикацията същата е заемала длъжността „главен редактор” не ангажира отговорността й,която за виновни действия или бездействия е винаги лична.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По посочения от касатора въпрос за отговорността на главния редактор на печатното издание има практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК,която е задължителна за въззивните съдилища съгласно т.2 от ТР № 1/2010г.на ОСГТК – решение № 147 от 18.03.11г.по гр.дело № 1640/10г.на ВКС,ІV г.о.В него е прието,че отговорност за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това поведение е противоправно, виновно и когато в причинна връзка от него са произлезли вредите, чието обезщетяване се претендира. Отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при и по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил извършването на работата. Поначало главният редактор на едно печатно издание не е работодател на журналистите в изданието. Той не е възложител на тяхната работа, тази работа се възлага от лицето, което се явява издател. Затова главният редактор на изданието не може да бъде държан отговорен за изнесената от журналиста информация на основание чл.49 от ЗЗД, такава отговорност носи издателят. Главният редактор може да отговаря само за собственото си виновно и противоправно поведение – т.е. доколкото в конкретния случай е установено, че разпространяването на клеветническа информация се дължи на негови, а не на автора на статията, действия. Такъв например би бил случаят, в който против волята на автора на статията главният редактор внесе в съдържанието й злепоставяща определени субекти информация, защото в този случай разпространител на тази информация (въпреки формалното авторство на статията) би се явил главният редактор, а не журналистът. Такъв би бил й случаят, в който въпреки съзнанието за неверност на информацията в статията, главният редактор разпореди публикуването й. Но за изготвен от друго лице материал, който е публикуван без намеса и който съдържа клеветническа информация, главният редактор на изданието не отговаря нито по реда на чл.45 ал.1, нито по реда на чл.49 от ЗЗД.Доколкото въззивният съд е приел,че по делото няма данни за лично противоправно поведение на ответницата С. в качеството й на главен редактор, изводът му,че не са налице предпоставките на чл.45 ал.1 ЗЗД за ангажиране на отговорността й,е в съответствие със задължителната практика.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о. намира,че не се следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1035 от 21.06.12г.,постановено по в. гр.дело № 107/12г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.