2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 28.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 788 /2010 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Е. Б. А. от[населено място] е подал касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 2125/2008 г. и представил изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК..
Ответницата по жалбата Л. А. О. от[населено място] не е взела становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд, с решение от 10. 1. 2008 г. по гр. д. № 8402/2007 г. е отхвърлил иска на А. срещу О. за сумата 1 350 лв.- обезщетение за лишаването му от ползване на части от недвижим имот – терен и постройки, за периода 22. 12. 2004 г. – 22. 9. 2005 г.. Решението е оставено в сила от Софийския градски съд с въззивно решение от 18. 2. 2009 г. по гр. д. № 2125/2008 год. Градският съд е счел за недоказано твърдението на ищеца, че в качеството му на собственик на имота, той притежава правото на ползване на конкретно посочените части от него и може да търси обезщетение за лишаването му от ползване.
Искането за допускане на касация е заявено по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но фактически, изложението съдържа доводи само по чл. 280, т. 2 ГПК – произнасяне по правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. Посочено е, че първоинстанционният съд по настоящото дело е квалифицирал иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, а въззивният съд – по чл. 59 ЗЗД. Твърдението е неточно, тъй-като в мотивите на решението на първоинстанционния съд е посочено като основание на иска чл. 59 ЗЗД, а разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е цитирана по други съображения. Касационното допускане по чл. 280, т. 2 ГПК има предвид само противоречиво разрешени въпроси от влезли в сила съдебни решения на различни съдилища, а в случая, първоинстанционното и въззивното решение не са влезли в сила поради обжалване. Освен това, въпросът за правната квалификация не е въпрос, който обуславя предмета на спора по настоящото дело. Основният спорен въпрос е за правните последици от направения отказ от вещно право на ползване на конкретни части от процесния недвижим имот – дворно място, жилищна сграда и обслужващи самостоятелни помещения в[населено място], който е удостоверен с нотариално заверена декларация на А. А. от 26. 1. 2005 год.. Тя и ответницата по делото О. са били съсобственици на вещното право на ползване върху целия имот, като частите им са били неравни и отказът на А. се отнася само за нейните дялови права от вещното право на ползване. Въззивният съд е приел, че отказът не е прехвърлил правото на ползване на А. върху ищеца Е. А., който притежава само т. н. „гола собственост” на целия имот, т. е.. не притежава вещното право на ползване, а се е отразил само върху правата на другата притежателка на вещното право на ползване – ответницата О., която е станала едноличен ползвател на имота. Този основен спорен въпрос не е заявен като основание за допускане на касация. Не се касае и за неточно прилагане на закона, тъй-като съдът е приложил общият принцип, че при съвместни права, отказът на един от съпритежателите им, трансформира неговите права чрез уголемяване дяловите права на другите участници в общността и няма отношение към трети лица, които са извън тази общност..
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18. 2. 2009 г. по гр. д. № 2125/2008 г. на Софийския градски съд по жалбата на Е. А. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: