О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 03.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 286/2012 година.
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба от адвокат Д. Р. като пълномощник на Е. Г. – Б. от [населено място] срещу определение от 20. 3. 2012 г. по гр. д. № С – 1/2012 г. на Софийския градски съд.
Ответникът по жалбата С.д„О. т. о.” МВР, [населено място] моли да не се уважава жалбата като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Производството по гр. д. № С-1/2012 г. на СГС е въззивно, образувано по жалба на С. д. „О. т. о.” към МВР против решение на Софийския районен съд по гр. д. № 16617/2011 г., с което е отменено като незаконно уволнението на Е. Г. – Б., извършено със заповед от 8. 3. 2011 г., тя е възстановена на работа като „продавач бюфетчик” в У. б. „И.” на С. д. „О.” – МВР и същата дирекция е осъдена да й заплати сумата 2 690 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Софийският градски съд с въззивно решение от 20. 2. 2012 г. е потвърдил решението на Софийския районен съд. След постановяване на решението, с молба от 8. 3. 2012 г., подадена в срока по чл. 248, ал. 1, предложение първо ГПК, адвокат Д. Р. като пълномощник на Е. Г. – Б. е поискала допълване на въззивното решение в частта за разноските с присъждане на сумата 550 лв., платена от Б. като адвокатски хонорар, съгласно приложения договор за правна помощ. Софийският градски съд с обжалваното определение е оставил без разглеждане молбата. Градският съд е приел, че молителката няма право да иска изменение на решението за разноските, тъй-като не е представила списък на разноските до приключване на делото пред въззивния съд.
Разпоредбата на чл. 80 ГПК има предвид случаите, когато страната е поискала присъждане на разноски, не е представила на съда списък на разноските и съответният съд се е произнесъл за разноските. При тази хипотеза страната няма право да иска изменение на постановеното решение в частта за разноските, ако то не я удовлетворява. В чл. 248, ал. 1 ГПК са предвидени две възможности – допълване на решението в частта за разноските или изменение на решението в частта за разноските. С молбата от 8. 3. 2012 г. е поискано допълване /а не изменение/ на въззивното решение в частта за разноските, тъй-като градският съд не е постановил диспозитив, съдържащ произнасяне за разноските. Искането е подчинено на правилата по чл. 250 ГПК и според първата алинея, страната има процесуално право да иска допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Правилото възпроизвежда принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, че всяко производството започва по молба на заинтересованото лице, което определя обема на дължимата защита. От досието на въззивното дело на градския съд, л. 37, е видно, че с молба от 6. 2. 2012 г. молителката Б. е поискала заплащането на направените от нея разноски по въззивното производство, представляващи платения адвокатски хонорар, а с предходна молба от 23. 1. 2012 г. е представила договора за правна помощ, удостоверяващ платеното адвокатско възнаграждение 550 лв.. При тези данни, въззивният съд е следвало да разгледа по същество искането за допълване на решението в частта за разноските, като обсъди доводите на другата страна за прекомерност на заплатеното възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Върховният касационен съд, на основание чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определението от 20. 3. 2012 г. по гр. д. № С-1/2012 г. на Софийския градски съд и ВРЪЩА делото на същия съд и състав за разглеждане и разрешаване по същество на искането на Е. Г. – Б. за присъждане на направените от нея разноски – заплатено възнаграждение за адвокат във въззивното производство по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: