О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1325
София 12.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 782 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Н. чрез назначения от съда процесуален представител адв.Д. Д. срещу решение № 57 от 28.02.12г.,постановено по в.гр.дело № 500/11г.на Апелативен съд – Велико Търново,с което е потвърдено решение № 237 от 21.07.11г.,постановено по гр.дело № 33/11г.на Окръжен съд-Габрово.С него са отхвърлени предявените от Р. В. Н. –лично и като ЕТ”И.-Р. Н.”субективно съединени искове против М. на п за заплащане на сумата 35 000 лв,представляваща имуществени вреди,настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на СИ Ц. Н.,по връчване на призовка за доброволно изпълнение,по изп.дело № 431-34/2005г.на СИ при ПлРС.Решението е постановено при участието на привлеченото от ответника трето лице-помагач Ц. Н..
В писмен отговор Ц. Н. моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК бланкетно са посочени трите хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК,без да е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,разрешаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото..Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид. В случая.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 28.02.12г.,постановено по в.гр.дело № 500/11г.на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.