Определение №422 от по гр. дело №105/105 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                        
 
 
№  422
 
гр.София,  16.04.2010г.
 
в  и м е т о  н а  н а р о д а
 
 
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и десета година в състав:
 
 
                                                                          
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 105 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 23. 03.2009г. по гр.д. № 3680 / 2007г., с което Софийски ГС е уважил предявените от И. М. С. искове срещу 1. С. “Б”-София с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят -1. С. “Б”-София поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото -основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 КТ.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 09.07.2007г. по гр.д. №28729/2006г. на Софийски РС, е уважил предявените от И. М. искове срещу 1. С. “Б”-София с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е изложил съображения, за това че уволнението е незаконно, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата и е извършено при несъобразяване с разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ за предварителната защита на служителя, като не е извършен и надлежен подбор съобразно предвидените в закона критерии.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят-работодател, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е разрешен правен въпрос, а именно за начина, по който следва да се извърши подбора, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решение от 22.03.2001г. по гр.д. №1514/2000г. на ВКС, в което е даден отговор за това, до кога следва да е осъществена предварителната закрила, както и определение от 18.03.2009г. по гр.д. №13/2009г. на ВКС, за допускане касационно обжалване на въззивно решение по въпрос, касаещ критериите за извършване на подбор.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправен въпрос, а именно относно работодателската правоспособност да извърши съкращаване на щата, но не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи конкретни решения на съдилищата, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос за наличие на възможност жалбоподателя да вземе решение за съкращаване на щата. Съкращаването на щата следва да е реално и ако е засегнало част от еднотипни длъжности ще е наложително и извършването на подбор между служителите на същата длъжност. Право на работодателя е да определи кой работи по-добре. Той обаче има задължението да докаже, че е упражнил законно правото си на уволнение – в разглеждания случай, че е налице съкращаване на щата и че е извършил подбор съобразно изискванията на КТ. Съдът извършва проверка за законност на уволнението били ли са налице всички факти, съдържащи се в хипотезата на конкретното основание, при условията на което работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение. В случая при тази проверка именно съдът е приел, че към момента на уволнението не е било дадено предварително съгласие на синдикалния орган за уволнението.
Не е налице и релевираното второ основание за допустимост на касационното обжалване – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона и не е от значение за развитието на правото. В случая не е налице неправилна практика по приложение на закона, която да се налага да бъде променена в резултата на промяна в правната система и правните възгледи, за да се утвърди нова практика.
Предвид изложените съображения, съдът
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК на решение от 23. 03.2009г. по гр.д. № 3680 / 2007г. на Софийски ГС по жалба на И. М. С.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top