О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1175
гр.София, 15.11.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 927 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.02.2010г. по гр.д.№8810 / 2009г., с което Софийски ГС, като е оставил в сила решение от 05.06.2009г. по гр.д.№8810/2009г. на Софийски РС, е отхвърлил предявените от К., М. и К. К. искове срещу Д. А. с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от по 7 000 лева, обезщетение за това , че е ползувал техен апартамент без основание, както и исковете им за заплащане на лихви за забава.
Жалбоподателите – К., М. и К. К. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материално правен въпрос, който е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Молят да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение Софийски ГС, като е оставил в сила решение от 05.06.2009г. по гр.д.№8810/2009г. на Софийски РС, е отхвърлил предявените от К. и М. К. искове срещу Д. А. с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 7 000 лева, обезщетение за това, че е ползувал техен апартамент без основание за времето от 03.12.2002г. до 03.12.2007г. и иска за заплащане на лихви за забава. Установено е по делото, че с влязло в сила решение от 18.06.2007г. по гр.д.№304/2006г. на СГС Д. А. на основание чл.38а З. е осъден да предаде владението на апартамент в ЖСК ”С. на жалбоподателите, за което последните са се снабдили с изпълнителен лис на 20.07.2007г. и са въведени във владение на 03.07.2008г. от съдебен изпълнител. Съдът е приел, че до постановяване на решението по чл.38а З. ответникът не е ползувал без основание апартамент на ищците-жалбоподатили за времето от 03.12.2002г. до 03.12.2007г. Установено е било по делото, че този апартамент им е бил разпределен през 1988г., но по-късно при спорове във връзка с тяхното изключване е преразпределен на ответника, като всички тези решения са били отменени от съда след това и жалбоподателите са били възстановени като член-кооператори. Съдът е приел, че ответникът не е ползувал апартамента през спорния период без основание нито лично, нито чрез трето лице, поради което няма обогатяване на последния за сметка на ищците, като и че до приключване на делото не е било представено разрешение за ползуване на сградата съобразно чл.22, ал.1, т.6 ЗУТ, което сочи и на законова пречка за ползуване на обекта.
В изложението за да обосноват допустимост на касационното обжалване жалбоподателите поддържат, че в решението е даден отговор на въпроса за материалноправната легитимация на член кооператори в ЖСК да защитават права с иск по чл.59 ЗЗД, които произтичат от правото на собственост, което принадлежи на ЖСК до снабдяването им нотариални актове, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представят решение от 21.05.2009г. по гр.д.№403/2008г. и решение от 18.12.2006г. по гр.д.№885/2005г. на ВКС, в които е прието, че по искове с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползуване без основание на апартамент, собственост на ЖСК, е материално легитимирана страна лицето, на което е разпределен обекта, но след като има и надлежно въведен обект в експлоатация.
При така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Даденото разрешение на поставения въпрос от въззивния съд е в съответствие със задължителна практика на ВКС по смисъла на т.2 Т.. на ОСГК и ТК на ВКС, изразена в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1685/2009г. на ВКС, в което е прието, че възможността да се предяви иск по чл.59 ЗЗД за обезщетение от неизползуване на разпределен му имот в ЖСК принадлежи на член-кооператора, а не на кооперацията, като обаче при изследване на предпоставките за неоснователно обогатяване се съобрази и обстоятелството дали има успешно проведен иск по чл.38а З. по отношение на ползувалия го член -кооператор.
По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. В случая представените от жалбоподателите решения на състави на ВКС не дават противоречиво разрешение на въпроса за материалноправната легитимация на член кооператори в ЖСК да защитават правата си с иск по чл.59 ЗЗД. Във всички представени решения е дадено еднакво разрешение на съществения материалноправен въпрос за възможността на член –кооператора да търси обезщетение за неоснователно обогатяване, ако разпределен на него обект се ползува без основание от трето лице. Ето защо не се налага Върховният касационен съд да допусне касационно обжалване на въззивното решение, за да се постигне уеднаквяване на практиката на съдилищата, в който случай би било налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК, още повече, че вече е налице и задължителна практика по същия въпрос.
Що се касае до твърдението, че не са направени верни изводи при анализа на доказателствата по делото, то следва да се има предвид обстоятелството, че преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че не е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на жалбоподателите може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.02.2010г. по гр.д.№8810 / 2009г. на Софийски ГС, на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, по жалба на К., М. и К. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: