О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София 12.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 52 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Б. П. срещу определение от 19.12.12г.по ч.гр.дело № 948/12г.на Окръжен съд – Добрич,с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 4390/22.10.12г. на същата страна срещу протоколно определение от 15.10.12г.по гр.дело № 105/12г.на Районен съд-Балчик,с което е определена цена на иска в размер на 3340.73 лв.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че определената от първоинстанционния съд по реда на чл.70 ал.1 пр.3 ГПК цена на иска не надвишава посочената от ищеца,поради което с оглед разпоредбата на чл.70 ал.2 ГПК е счел,че определението му не подлежи на обжалване и подадената срещу него частна жалба е недопустима.
В частната жалба против атакуваното определение се поддържа,че неправилно е определена цената на иска,а определението на БРС подлежи на обжалване като преграждащо развитието на делото.
Определението е правилно.
При предявяване на иска ищецът е този,който посочва цената на иска – чл.70 ал.1 ГПК,но съдът не е обвързан от това.Съгласно предвиденото в този разпоредба съдът може служебно да повдигне въпроса за цената на иска,както това може да направи и ответникът по иска,но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото,като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната,съдът определя цената на иска.Така посочена и определена,цената на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право поради изменение в цените,са без значение за цената на иска.При предявени искове за собственост или други вещни права,при които цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота,релевантен момент за определяне на последваната е момента на предявяване на иска.Промяната в данъчната оценка на имота,представена при завеждане на исковата молба,в процеса на производството не води до промяна в цената на иска.В разглеждания случай поради оспорване цената на иска от ответника в депозирания отговор на исковата молба, районният съд е определил цена на иска 3340.73лв, съответна на данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска и на посочената от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.70 ал.2 ГПК определението на съда,с което се увеличава цената на иска,подлежи на обжалване с частна жалба. По аргумент на противното, след като с определението на съда не се увеличава цената на иска,посочена от ищеца,същото не подлежи на обжалване.Правилен е изводът на въззивния съд,че определението на районния съд е извън кръга на очертаните в разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК- не прегражда по-нататъшното развитие на делото и обжалването му не е изрично предвидено в закона.
По изложените съображения настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 807 от 19.12.12г.,постановено по в.гр.дело № 948/12г.на Окръжен съд – Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.