О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София 14.02.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1065 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. А. С. чрез адв.С. от САК против решение от 11.05.11г.,постановено по в.гр.дело № 383/08г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решението от 25.06.07г.,постановено по гр.дело № 14031/06г.на СРС,56 състав,включително и в частта,имаща характер на определение,с която е прекратено производството по делото по отношение на искането да бъде издаден документ УП2 като недопустимо.Приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК,а съдържа оплаквания за неправилност на решението.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа приложеното към касационната жалба изложение и молбата -уточнение намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Такъв въпрос не може да бъде изведен от твърдението за наличието му.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая в уточнителната молба бланкетно е посочено основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,без да е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Липсата на формулиран правен въпрос води до необсъждане наличието на хипотезите по т.1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Аргументите на касатора са,че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение,като не е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза и свидетелските показания,както и че не е обсъдил всички представени по делото писмени доказателства,довело до необоснованост и съществени процесуални нарушения.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11.05.11г.,постановено по в.гр.дело № 383/08г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.