О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1388
гр.София, 04.12.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4755 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.05.213г. по гр.д.№ 116 / 2013г. на ОС Видин, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси, които са разрешение в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът О. М. И., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно уволнението на О. И., извършено със заповед №56 от 11.01.2012 г. на директора на ПТП – София към [фирма], на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност „техник – механик, ревизор вагони” към ВРУ – М., към Поделение за товарни превози – София при [фирма] и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето от 14.01.2012 г. до 13.07.2012 г. в размер на 1378,02 лв., ведно със законната лихва.
По делото е установено от представените писмени доказателства, че в поделението към което е работил ищеца, е било изготвено ново разписание на длъжностите, с което са били намалени бройките на работниците, които са изпълнявали длъжността „ техник – механик, ревизор вагони” към ВРУ – М., където към момента на съкращението му тази длъжност на изпълнявали общо 40 души, и щатното разписание е прието, считано от 04.11.2011 г.
Установено е също така, че със заповед от 27.12.2011г. е била назначена комисия, която да проведе подбор и същата е изготвила на работниците, подлежащи на подбор, карта за индивидуална оценка в която са изброени критериите, които са били посочени в заповедта на ръководителя със същите графи – тежест на показателя и оценка в точки, а в третата графа е посочено – „оценка на служителя /к3 и к4/” и са посочени цифри, които не могат да бъдат проследени по какъв начин са получени като крайни оценки, тъй като цифрите посочени в тази колонка не представляват математически сбор от предишните две графи, а няма посочване по какъв начин са направени изчисленията за посочване на крайната цифра. Към тези карти е приложено и приложение, изготвено от комисията за подбор, в което отново са възпроизведени точките, отразени в картата за индивидуална оценка.
Съдът е изложил съображения за това, че подборът, който има право да извърши ръководителя преди съкращението, следва да бъде извършен съобразно критериите на чл.329 от КТ и подборът подлежи на съдебен контрол, поради което същият следва да бъде извършен по начин, по който да може да бъде проследена неговата законосъобразност, с оглед изискванията на чл.329 от КТ. Прието е, че в конкретния случай не може да се направи проверка за извършения подбор, въз основа на представените по делото доказателства и по този начин не може да се прецени и дали след извършване на подбора работодателят е оставил на работа работниците, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. С оглед на тези изводи съдът е счел, че само на това основание обжалваната заповед е незаконосъобразна и правилно и обосновано ВРС е признал уволнението за незаконосъобразно и отменил заповедта.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят- работодател, чрез процесуалния си представител, е посочил, че с обжалваното решение съдът е дал отговор на въпроси от значение за спора, а именно следва ли съдът да се произнася по качеството на подбора от работодателя, длъжен ли е работодателя да провежда пълно доказване в тази връзка, недопустимо ли е решението ако не е оспорвано в исковата молба качеството и резултатите от оценяването при извършен подбор а е направено само възражение за неизвършен подбор. Позовава се на ТР№3/2012г. по ТД №3/2011г. на ОСГК ВКС. Представя решения на районен и въззивен съд невлезли в сила, поради което същите не следва да се вземат предвид при преценка за допустимост на касационното обжалване. Поддържа, че по отношение на тези въпроси е налице основанията по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При тези данни по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване по въпросите, поставени от жалбоподателя и на сочените от него основания- чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Даденото разрешение на правните въпроси от значение за спора от въззивния съд е в съответствие с трайната практика на ВКС, която е изразена и в посоченото от жалбоподателя ТР№3/2012г. ОСГК ВКС. В същата се приема, че решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове –решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Посочва се, че критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда, както и че когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Приема се, че доказването на подбора при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка / на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. Практиката е непротиворечива и уеднаквена с посоченото тълкувателно решение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника направените пред ВКС разноски в размер на 150 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.05.213г. по гр.д.№ 116 / 2013г. на ОС Видин.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на О. М. И. сумата 150 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: