О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София 07.02.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 981 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. г по т и р [населено място],представлявана от директора С. И. чрез пълномощник адв.Р. Я. срещу решение № 209 от 13.06.12г.по в.гр.дело № 368/12г.на Окръжен съд – Враца,с което е потвърдено решение № 257 от 23.03.12г.по гр.дело № 5523/11г.на Районен съд – Враца.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,предявени от С Т. С..
В приложеното изложение се визират основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК.
В отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответницата по касационната жалба С С. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № РД10-82 от 3.10.11г.на директора на ПГТР,с която е прекратено трудовото правоотношение на С С. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ,е незаконосъобразна,тъй като е нарушена разпоредбата на чл.333 ал.4 КТ.За да направи този извод съдът е приел,че съгласието за уволнение е дадено еднолично от неговия председател,а не от синдикалното ръководство като колективен орган.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда.Поставеният от касатора въпрос следва ли взето решение от колективния ръководен орган за съгласие за съкращаване в щата да се счита за липса на такова,единствено на основание,че писмото от работодателя е подписано само от председателя на синдикалната организация се свежда до преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е формирал вътрешното си убеждение за това,че няма съгласие от синдикалното ръководство като колективен орган по смисъла на чл.333 ал.4 КТ за уволнението на ищцата.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Правните изводи на въззивния съд,че съгласието за уволнението на работници или служители при предварителната закрила за уволнение по чл.333 ал.4 КТ се дава от синдикалното ръководство като колективен орган,а не еднолично от неговия председател е в съответствие със задължителната практика на ВКС,обективирана в решение № 490 от 16.06.10г.по гр.дело № 1315/09г.на ІІІ го.,решение № 824 от 26.01.11г.по гр.дело № 1221/09г.на ІV г.о.и решение № 406 от 31.10..12г.по гр.дело № 1532/11г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Въпросът следва ли предварителното съгласие на синдикалния орган за съкращаване щата на ищцата да се отъждествява с предварителното писмено становище,предвидено в КТД не е разрешаван от въззивния съд,който е приел за безспорно между страните обстоятелството ,че в КТД е предвидена закрила по чл.333 ал.4 КТ.За пълнота следва да се отбележи,че отговор на този въпрос е даден в задължителната практика на ВКС,обективирана в решение № 431 от 25.05.10г.по гр.дело № 1134/09г.на ІІІ го.,постановено по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че независимо ,че в КТД е употребен израза „становище”на синдикалния орган,по същество се касае за изискване на предварително съгласие,като липсата му е самостоятелно основание за незаконност на уволнението.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
На основание чл.78 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по жалбата направените пред тази инстанция разноски в размер на 400 лв за адвокатско възнаграждение,съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 309 от 13.06.12г.,постановено по гр.дело № 368/12г.на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА П. г по т и р [населено място], [улица] да заплати на С Т. С. от [населено място],ЖК”Д.” вх.ет.ап. сумата 400 лв /четиристотин/разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.