2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1121
София,28.10.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Светла бояджиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №868/2010г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от А. Ц. А. срещу решение от 11.11.2009г. по гр.д.№ 877/2009г. на С. апелативен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ. Жалбоподателят поддържа, че със същото са разрешени материалноправни въпроси които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 30.12.2008г. по гр.д.203/2007г. на С. ГС, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на А. Ц. сумата 2000 лева неимуществени вреди и е отхвърлил иска му до пълния предявен размер от 30 000лева, като е отхвърлил и иска му за заплащане на 22 476,40 лева обезщетение за имуществени вреди. Присъдил му е лихва, считано от 02.11.2006г. Съдът е изложил съображения, за това че от значение при определяне на дължимото се обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в случая е фактът, че наказателното производство е образувано на 28.12.2005г. и с присъда от 17.10.2006г. А. Ц. е признат за невинен в извършване на престъпление по чл.286, ал.1 НК- набедяване в престъпление, както и че спрямо него не е налагана най-тежката мярка за неотклонение, а само подписка. При тези данни съдът е приел, че воденото срещу жалбоподателят незаконно обвинение в минимална степен е затруднило личния му и социален живот, а няма данни за настъпили здравословни увреждания от същото и му е определил по справедливост сумата 2000лева обезщетение за неимуществени вреди. За да отхвърли иска му за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от нереализирани доходи от лишаването му от възможност да упражнява професията юрист и разходи за път София-В. –София, съдът, като е установил, че ищецът още преди образуването на наказателно производство е бил регистриран като безработен, а и срещу него са водени и други наказателни дела, като едното е приключило с условно осъждане, е приел че ищецът не е доказал да търпи такива вреди.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение е дадено разрешение на съществен материалноправен въпрос, а именно относно определяне обезщетението за претърпените от него вреди по „справедливост”, който въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Друг материалноправен въпрос, който е разрешен от въззивният съд и е от значение за изхода на спора е за възможността да се търсят като обезщетение за имуществени вреди направените разходи по водения наказателен въпрос, по който има противоречиво произнасяне на съдилищата и е от значение за точното приложение на закона. Представя решение от 01.08.2005г. по гр.д.№ 457/2004г на ВКС, в което са определени други размери на обезщетения, но не по идентичен случаи, както и решения на въззивни съдилища, за които няма доказателства да са влезли в сила, поради което не следва да бъдат съобразявани от настоящата инстанция.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по съществен материалноправен въпрос за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, но в съответствие с практиката на ВКС. В представеното решение на състав на ВКС, както и в трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца имуществени вреди, които също се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи.
Не са налице и другите посочени в жалбите основания за допускане на касационното обжалване визирани в разпоредбите на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Не е посочена противоречива практика на съдилища по приложение на чл.52 ЗЗД, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма. Както вече бе посочено по-горе формиране по вътрешно убеждение на съда решение за размера на дължимото се обезщетение налага индивидуална преценка на всеки отделен случай, а не обща такава за всички случаи, която да възмездява по един и същи начин различни по своята същност житейски хипотези. Не се сочи в жалбата погрешна практика на ВКС, която следва да бъде изоставена, като с оглед променените икономически и социални условия на живот, следва да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при наличие на постоянна такава даваща разрешение, че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при отговорност по чл.2, т.2 ЗОДОбВ по справедливост се изисква преценка с оглед на конкретния случай.
Що се касае до неприсъденото обезщетение за имуществени вреди, то въззивният съд е приел, че на възмездяване подлежат не абстрактни вреди, а само реално претърпените такива, в размерите в които са доказани. Ето защо по поставения от жалбоподателя правен въпрос, касаещи преценката за дължимостта и размера на обезщетение за имуществени вреди, не следва да се допуска касационно обжалване. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това какъв следва да бъде размера на обезщетението, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основанията посочени в чл.280, ал.1 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 11.11.2009г. по гр.д.№ 877/2009г. на С. апелативен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ по жалба на А. Ц. А. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: