3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1179
гр.София, 07.11.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N503 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.11.2011г. по гр.д.№393/2011г., с което ОС Бургас е уважил искове с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответниците Б. Д. П. и Г. Д. Х. в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил ответното дружество да заплати на ищците Б. Д. и Г. Д. по 23 064 лева обезщетения за лишаването им от ползаването на процесния имот през периода 30.03.2005г.-30.03.2010г., ведно с лихвите върху тези суми от предявявяне на иска – 29.03.2010г. до окончателното плащане.
Прието е за установено, че ответното дружество ползва 600 кв.м. (склад и канцелария с площ от 164 кв.м., едноетажна сграда с площ от 43 св.м. и незастроено дворно място с площ от 393 кв.м.) от ПИ с идентификатор по КК на [населено място], като на правно основание – по силата на влязлото в сила решение по ревандикационен иск между същите страни, владее две постройки и обслужващият ги терен с площ от 352 кв.м. Прието е, че за останалите 248 кв.м.(разликата между 600 кв.м. и 352 кв.м.) за дружеството липсва правно основание за ползуването и за процесния период то дължи обезщетение на собственика в размера на неговото обедняване. Посочено е, че обогатяване на ответника за сметка на ищеца е налице само за ползваните от него 248 кв.м., за който ответникът би плащал наем, ако го ползваше на правно основание, поради което дружеството дължи равностойност на наем за ползваната от него част – 248 кв.м. по заключението на изслушаните СТЕ за целия исков период.
В изложението към касационната жалба дружеството – жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че в решението е даден отговор на процесуалните въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните при постановяване на решението и за възможните предели, в който съдът може да осъществи косвен съдебен контрол върху реституционните административни актове, както и за материалноправния такъв за предпоставките, при наличие на които искът по чл.59 ЗЗД следва да се приеме за основателен. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представя решение от 05.08.2011г. по гр.д.№4122/2010г. на РС-Бургас, за което няма данни да е влязло в сила, поради което не следва да се взема предвид при преценка за допустимост на касационното обжалване от настоящия състав.
По първия поставен въпрос Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че съгласно постоянната практика на ВКС, изразена и впостановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 10.01.2012г. по гр.д.№ 891/2010г. І г.о. на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 ГПК/ отм/, сега чл.12 и чл.236, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички искания и възражения на страните, както и да изложи правни изводи във връзка с установените фактически обстоятелства. Съдът се е произнесъл в съответствие с тази практика и при анализ на всички доказателства е приел за основателни предявените искове, поради което не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
По поставения въпрос за възможните предели, в който съдът може да осъществи косвен съдебен контрол върху реституционните административни актове, не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като същият не е съществен за изхода на спора съобразно даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По поставения въпрос за предпоставките, при наличие на които искът по чл.59 ЗЗД следва да се приеме за основателен настоящия състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като на същият е даден отговор в решението съобразно постановената и задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, а именно – решение от 03.01.2012г. по гр.д.№1514/2010г. ІІІ г.о. на ВКС, решение от 28.02.2012г. по гр.д.№652/2011г. ІІІ г.о. на ВКС,решение от 27.05.2011 г. по гр.д. № 1265/2010 г. на ІV г.о. на ВКС и решение от 25.05.2010 г. по гр.д. № 844/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС. В същата се приема, че институтът на неоснователното обогатяване намира приложение в случаите, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. Приема се, че искът по чл. 59 ЗЗД е основателен, ако е установено, че ответникът ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, които би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя са една и съща сума измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които би получил за спорния период. Цитираната съдебна практика е в съответствие с Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в което е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице, какъвто е случая, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Тази практика не е неправилна и не са налага да бъде променяна. Ето защо и по този въпрос не са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.11.2011г. по гр.д.№393/2011г. на ОС Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: