О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София 24.01.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 851 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],представлявано от Й. Матиос чрез пълномощник адв.Н. С. срещу решение № 193 от 3.04.12г.по в.гр.дело № 313/12г.на Окръжен съд – Русе,с което е потвърдено решение № 2380 от 21.12.11г.по гр.дело № 2560/11г.на Районен съд – Русе.С него е уважен искът за отмяна на незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ,предявен от К. П. С..В приложеното изложение се визира основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. С. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № Д-01 от 19.01.11г.,с която ищецът е наказан с дисциплинарно уволнение,е незаконосъобразна,тъй като преди изявлението на работодателя да е достигнало до работника,трудовото правоотношение вече е било прекратено от работника без предизвествие на 24.11.10г.на основание чл.327 ал.1 т.3 КТ.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.По посочения от касатора въпрос следва ли действително да е налице основанието,посочено в заявлението за прекратяване на трудовия договор по чл.327 КТ за да бъде същото законосъобразно и да породи правни последици има задължителна практика на ВКС – решение № 203 от 30.05.11г.по г.дело № 832/10г.на ІІІ г.о. и решение № 144 от 23.02.10г.по гр.дело № 3101/08г.на V г .о.Прието е че съгласно чл.335, ал.1, т.3 от КТ, трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Тази разпоредба не прави разлика между прекратяването на трудов договор без предизвестие от работодателя и прекратяването на трудов договор без предизвестие от работника. И за двата случая разпоредбата сочи, че трудовото правоотношение се счита прекратено от датата на получаване на писменото изявление /на работодателя или на работника/ за прекратяване на договора. Освен това, тази разпоредба не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието, посочено от работодателя или от работника за прекратяване на този трудов договор. Поради това, както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на това трудово правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл.327, ал.1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника основание.При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл.327, ал.1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника за обезщетяване на вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение.
При постановяване на обжалваното решение задължителната практика е съобразена от въззивният съд,който е приел незаконност на извършеното от работодателя уволнение след прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие от ищеца по чл.327 ал.1 т.3 КТ.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 193 от 3.04.12г.,постановено по гр.дело № 313/12г.на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.