О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София 20.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 51 по описа за 2012 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. М. А. чрез адв.С. Л. срещу разпореждането от 15.12.11г.по в.гр.дело № 309/11 г.на Окръжен съд – Търговище,с което е издаден изпълнителен лист в полза на Х. М. и Т. Т. за определения им режим на лични контакти с внука им Ф. Б..Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането.
Ответниците по частната жалба чрез адв.Д. П. молят да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е депозирана в законовия срок по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Като взе предвид доводите в частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт,Върховният касационен съд приема следното:
Частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане окръжният съд е приел,че са налице основанията за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.404 т.1 пр.ІІ ГПК.Преценил е,че въззивното решение,с което е определен режим на лични контакти на Х. Х. М. и Т. А. Т. с техния внук Ф. Ф. Б. има изпълнителна сила и може да бъде изпълнявано принудително,поради което в този смисъл се приравнява на осъдителното решение.
Не може да се приеме, че разпореждането, постановено от окръжния съд е нищожно, поради нарушена компетентност на съда. Безспорно разпоредбата на чл. 405, ал. 2 ГПК установява, че компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение е районният съд, който е разгледал делото. Разпореждането, произнесено от по-висш по степен съд, не може да обуслови нищожност или процесуална недопустимост след като – по арг. на чл. 270, ал. 4 ГПК, произнесеното решение по съществото на спора от по-висш по степен съд в нарушение на правилата за родова компетентност на делата, не предполагат толкова тежък порок на съдебния акт. За да постанови разпореждането за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 404, ал. 1 ГПК съдът извършва проверка дали актът – т. е. съдебното решение е редовно от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Обстоятелствата, които проверява компетентния районен съд, не се различават от онези, който по принцип въззивния съд проверява в рамките на функционалната си инстанционна компетентност, поради което и доколкото е налице „изземане“ на компетентност, това изземане не може да обуслови порок на произнесения от по-горния съд съдебен акт- в случая на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
Правилно е преценено от съда,че въззивното решение е изпълнително основание доколкото създава права и поражда задължение за предаване на детето и съответно кредиторите имат право на принудително изпълнение .
По изложените съображения настоящата инстанция приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното разпореждане – да се остави в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 15.12.11г.по в.гр.дело № 309/11г.на Окръжен съд – Търговище за издаване на изпълнителен лист в полза на Х. М. и Т. Т. за определения им режим на лични контакти с внука им Ф. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.