О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр.София, 04.02.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1666 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.06.2009г. по гр.д. № 290 / 2009г., с което Великотърновски окръжен съд е уважил предявените от М. Г. Д. искове срещу НК ”Ж”-София, с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – НК ”Ж”-София поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи като основания за допускане на касационното обжалване разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответникът З. Г. Д., като наследник на починалия в хода на процеса М. Г. в писмено становище поддържа, че не следва да се допусне касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съ, е уважил предявените от М. Г. /починал на 30.10.2008г./ искове срещу НК ”Ж”-София, с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е установил, че с решение по гр.д. №817/2005г. Горнооряховски РС е отменено предходно уволнение на М. Г. и същият е възстановен на работа. При връщането му на работа му е връчена Заповед №І-434/17.07.2008г. за прекратяване на трудовия му договор на основание чл.325, ал.1, т.2 КТ, тъй като не се е явил в двуседмичен срок да заеме работата си. С оглед представена по делото епикриза съдът е приел, че работникът не се е явил на работа в законовия срок по уважителна причина-заболяване и постъпване на болнично лечение, поради което е отменил уволнението и е присъдил дължимото се обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят-работодател, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е разрешен правен въпрос, а именно относно точното тълкуване на понятието “уважителна причина “ по чл.345, ал.1 КТ, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК без да излага сериозни аргументи в подкрепа на твърдението си.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материално правен въпрос, а именно относно преценката на възражение за наличие на “уважителни причини” по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ, който въпрос е преюдициален по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ във вр. с чл. 325, т. 2 КТ. Съдът е преценил данните, които се съдържат в представена по делото медицинска документация и е счел, че заболяването сочи на уважителна причина за незаемане на работа в двуседмичен срок от съобщението за възстановяването.
При тези данни Върховният касационен съд намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с въззивното решение бил разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е неоснователно. Жалбоподателят не твърди да е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в тази разпоредба основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за това, че са били налице уважителни причини, с оглед на констатирано по надлежния ред заболяване, влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Направените в жалбата оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на материалния закон. Не е налице и хипотеза, в която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като дадения в решението отговор на поставения въпрос не е в противоречие с трайна, задължителна практика на ВКС, която следва да е намерила израз в тълкувателни решения на съда или в решения по чл.290 ГПК, какви не се сочат от жалбоподателя.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, 3 ГПК на решение от 01.06.2009г. по гр.д. № 290 / 2009г. на Великотърновски окръжен съд по жалба на НК ”Ж”-София .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: