О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр.София, 11.03.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1909 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.08.2009г. по гр.д. № 691 / 2009г., с което Пазарджишки ОС е отхвърлил предявените от С. С. Й. искове срещу ”В”АД с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – С. С. Й. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът “ писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от С. С. Й. искове срещу ”В”АД с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е приел, че уволнението на ищеца, извършено със Заповед №30/23.12.2008г. на основание чл.197,т.1 и 2 КТ, е законно, поради което не го е възстановил на заеманата отпреди уволнението длъжност “стругар-фрезист” и не му е присъдил обезщетение. Съдът приел, че заповедта е мотивирана, изискани са обяснения по чл.193 КТ и от доказателствата е установено, че е нарушила трудовите си задължения, а нарушението е достатъчно тежко и като е отчел и извършените по-рано други нарушения, е достигнал до извода, че правилно и е наложено най-тежкото наказание за последното нарушение.
В изложението, за да обуслови допустимост на въззивното решение жалбоподателят е посочил, че с решението е даден отговор на материално правен въпрос от значение за спора, а именно относно необходимостта заповедта за уволнение да бъде мотивирана, по който съдилищата имат противоречиво произнасяне. Представя решение от 18.07.2002г. по гр.д. №1522/2001г. ВКС, решение от 18.12.2001г. по гр.д. №24/2001г. на ВКС, решение от 10.04.2002г. по гр.д. №1142/2002г. на ВКС от 28.10.2002г. по гр.д. №242/2002г. на ВКС, решение от 30.06.1998г. по гр.д. №948/1997г. на ВКС, решение от 10.12.1999г. по гр.д. №408/1999г., решение от 10.01.2004г. по гр.д. №1701/2002г., решение от 17.04.203г. по гр.д. №2941/2001г., в които е прието, че в заповедта следва да се съдържат мотиви посочващи нарушителя, нарушението, кога е извършено и какво е наказанието, както и решения на въззивни съдилища, за които няма отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да бъдат предмет на преценка от настоящата инстанция.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на соченото основание. В посочените от жалбоподателя решения е прието, че заповедта за уволнение трябва да съдържа фактите, на които се основава административното ръководство на предприятието, даващи основание да се прекрати трудовия договор като се посочи същността на нарушението, както и кога и къде е извършено. Правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение досежно приложението на чл. 195 КТ съответствуват на представените решения на ВКС, поради което следва да се приеме, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Позоваването на решения на състави на ВКС насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т. 2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не са в подкрепа на това твърдение. Тъкмо обратно – в тях е застъпена последователната практика на ВКС по въпросите, свързани с приложението на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, както и със задължението на съда да следи служебно за съблюдаването им – практика, която е съобразени във въззивното решение и във връзка със задължителните указанията на ВКС. Поставения от жалбоподателя правен въпрос от значение за спора по настоящото дело не е решен противоречиво – съдът също е приел, че заповедта за налагане на наказание следва да бъде мотивирана чрез посочване на конкретните действия на работника, с които той е нарушил трудовата дисциплина и датата, на която тези нарушения са били извършени. По смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК може да се приеме, че един въпрос се решава противоречиво от съдилищата, само ако са налице влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Спазването на изискванията на чл. 195 КТ се преценява винаги на основата на представените по делото доказателства и в този смисъл въпросът за основателността на предявените по реда на чл. 344 КТ искове може да бъде различно разрешен на основата на различни фактически констатации, което обаче не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК на решение от 28.08.2009г. по гр.д. № 691 / 2009г. на Пазарджишки ОС по жалба на С. С. Й.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: