О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1516
гр.София, 05.11.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1239 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.02.2009г. по гр.д. № 476 / 2008г., с което Плевенски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 31.03.2008г. по гр.д. №2104/2007г. на Плевенски РС, е уважил предявения от С. Д. П. и иск срещу Г. Н. Н. и М. Д. А. с правно основание чл.26, ал.1, ЗЗД, вр. с чл.23 СК.
Жалбоподателите – М. Д. А. и Г. Н. Н. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за развитието на правото. Молят да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и чл.283 ГПК приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивния съд, като е оставил в сила решение от 31.03. 2008г. по гр.д. №2104/2007г.на РС-Плевен, е обявил за нищожен договор от 13.04.2005г., сключен с н.акт №94/2005г. на нотариус при Плевенски РС, с който Ю. И. е продал на Г. Н. апартамент в гр. П., тъй като липсва съгласие на другия съпруг –, съобразно разпоредбата на чл.23 СК. Съдът е приел, че продаденото жилище, макар и индивидуална собственост на съпруга продавам, е единствено семейно такова, поради което при разпореждане с него е било необходимо и съгласието на съпругата – несобственик, а именно С. П.
В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на производството по нея, жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за развитието на правото, а именно за точното тълкуване на понятието “семейно жилище”-основание за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В трайната си практика Върховният касационен съд е дал разрешение на въпроса за това, как следва да се тълкува понятието „ единствено семейно жилище” и именно в съответствие с него съдът е постановил обжалваното решение. Съгласието по чл. 23 СК/отм./ не е елемент от фактическия състав на сделката, защото семейното жилище е лична собственост само на единия съпруг, но по своя характер то е изискване, предвидено в СК/отм./, което обуславя действието на разпореждането, тъй като със съгласието се взема положително отношение към разпореждането и се допуска неговото правно действие. Съдът, в съответствие с изискването на закона – разпоредбата на чл. 23 СК/отм/ и трайната практика на ВКС е взел предвид, че се има предвид разпореждане с индивидуално семейно жилище, което е единствено на семейството, т.е. налице е такова правно действие, което би увредило семейните интереси. Не е посочено и да липсва практика на съда по приложение на чл.23 СК/отм/, което да изисква с допускане на касационното обжалване да се извърши точно тълкуване на правната норма.
Що се касае до направените от жалбоподателите оплаквания, че съдът е преценил неправилно доказателствата, въз основа на които е изградил вътрешното си убеждение, то тази преценка може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.02.2009г. по гр.д. № 476 / 2008г. на Плевенски окръжен съд по жалба на М. Д. А. и Г. Н. Н. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: