О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1201
София 18.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 909 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Г. А. чрез пълномощник адв.В.А. срещу решение № 232 от 31.07.09г.,постановено по гр.дело № 2874/09г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение № ІІІ – 15-17 от 7.07.08г.,постановено по гр.дело № 5054/07г.на СРС,84 състав.В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се сочат хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване,а са изложени оплаквания за неправилност на решението.
В писмен отговор С. о.-р.”К. п.” счита,че не са налице основания за допустимост на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд,разрешаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото- т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Изложените оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон биха могли да се квалифицират като касационно основание по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 232 от 31.07.09г.,постановено по гр.дело № 2874/09г.на Софийски градски съд по жалба на Н. Г. А..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.