О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София 18.01.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 670 по описа за 2012 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от И. И. Г. чрез адв.С. Д. срещу определение № 8015 от 16.07.09г.по ч.гр.дело № 6740/09г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено определението на СРС,35 състав от 19.05.09г.по гр.дело № 21715/09г.за прекратяване на производството по искове с правно основание чл.124 ал.4 ГПК,предявени от частния жалбоподател против [фирма].
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Не е приложена съдебна практика,за да обоснове твърдението за противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че искът за установяване истинността на два документа- „месечни присъствени форми” за месец април 2005г.,съставени от началник „А.”в база Г. на [фирма],е недопустим в отделно производство.Изложил е съображения,че се касае за частни документи,който не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно съдържанието им и при разглеждане на правния спор,при който се черпят доводи от оспорения частен документ, съдът преценява с оглед на всички доказателства по делото съответстват ли на обективната действителност отразените в него изявления.Направен е извод за недопустимост и на исковете за установяване компетентността на съставителя на документите и за установяване на идентичност на длъжности и на длъжностни характеристики,тъй като се касае за установяване на факти,за които законодателят не е предвидил възможност да бъдат установени в отделно производство – чл.124 ал.4 ГПК.
Настоящият състав намира,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.На поставения от жалбоподателя въпрос допустим ли е иск за установяване неверността на частен свидетелстващ документ,когато това не е било сторено в процеса,касаещ основното правоотношение между страните, е отговорено в Тълкувателно решение № 5/12г.на ОСГТК на ВКС. Прието е, че иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК е недопустим, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК,или като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193,ал.1 ГПК.Обжалваното определение не се разминава по правни изводи със задължителната практика,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не са налице и предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Посоченият въпрос не е от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото при наличие на задължителна практика,която не се налага да бъде променена.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 8015 от 16.07.09г.,постановено по в.ч.гр.дело № 6740/09г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.