2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1221
София, 15.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември,две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 466/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Несебърският районен съд, с решение по гр. д. № 133/2011 г. е развалил на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключения между С. Я. и Е. Я. договор за прехвърляние на право на собственост върху недвижим имот – втори жилищен етаж от жилищна сграда, изградена в дворно място, съставляващо поземлен имот в кв. по плана на [населено място], заедно с ? ид. ч. от същото дворно място. Решението е потвърдено от Бургаският окръжен съд с въззивно решение от 13. 01. 2012 г. по гр. д. № 1912/2011 год.
Касационна жалба срещу решението е подадена от ответницата по иска Е. Я.. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и две решения на състави на ВКС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, С. Е. моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за разваляне на договора, сключен между страните, като е възприел изцяло извода, че е налице неизпълнение от страна на ответницата Е. Я. на поетото от нея задължение за гледане и издръжка на С. Е.. Изводът е обоснован след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства за конкретни фактически обстоятелства в съответствие с опитните правила и житейската практика.
Искането на жалбоподателката за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Посочено е, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за вида и обема на грижите, дължими от приобретателя по алеаторен договор, в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на други съдилища – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Жалбоподателката се позовава на приложените решения – решение по гр. д. № 46/2009 г.на ВКС, трето гражданско отделение, постановено по чл. 290 ГПК и решение по гр. д. № 4512/2007 г. на ВКС, ІІ гражданско отделение. С тези решения е прието от съставите на касационния съд, че обемът и характерът на дължимите грижи и издръжка се определят от конкретните нужди на прехвърлителя. По настоящото дело, няма основание да се приеме, че Бургаският окръжен съд се е отклонил от тези принципни постановки. Въззивният съд е посочил, че прехвърлителят, ищецът С. Я. се е нуждаел само от обичайните за възрастта му от 67 г. и здравословното му състояние, грижи и издръжка, включващи поддържане на хигиена – почистване на жилището и пране, осигуряване на продукти и приготвяне на топла храна, заплащане на консумативи. Съдът е отчел, че поради влошените отношения между страните, което обстоятелство е безспорно, те не са имали фактически контакти и общуване и това е направило невъзможно полагането на посочените грижи. В този смисъл, съдът се е съобразил с установената практика, че дължимите грижи и издръжка зависят от конкретните нужди на прехвърлителя, но по настоящото дело е прието, че именно този вид изпълнение не е било осъществено от жалбоподателката, която не е предприела и действия за трансформация на натуралното задължение в паричен еквивалент, след като се е убедила, че прехвърлителят осуетява реалното изпълнение на договора от нейна страна.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от жалбоподателката въпрос за възможността на длъжника по алеаторен договор да се освободи от последиците на собственото си неизпълнение по вина на кредитора. Изрично произнасяне от въззивния съд по този конкретен въпрос не се съдържа в обжалваното решение, а индиректно следва от извода му, че въпреки неоказаното съдействие от кредитора по договора, длъжникът изпада в забава, която съставлява виновно неизпълнение. Следва да се има предвид, че този извод е винаги конкретен, съответен на доказателствата по определено дело и техния анализ от решаващия съд и не може да се изведе като задължителен правен принцип, който изисква осъвременяване на практиката.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13. 01. 2012 г. по гр. д. № 1912/2011 г. на Бургаския окръжен съд по жалбата на Е. Я. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: