О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1444
гр.София, 13.12.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5188 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.04.2013г. по гр.д.№99/2013г. на ОС Габрово, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – ЦДГ ””-, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Т. П. Т., в писмено становище, чрез прецесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение от 09.10.2012г. по гр.д.№971/2011г. ВКС е обезсилил въззивно решение от 18.04. 2011г., постановено по в.гр.д. № 118 /2011г. на ОС Габрово, както и потвърденото с него решение от 10.02.2011г., постановено по гр.д. № 2340/2010г. на РС. Габрово, за отхвърляне исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Със същото решение е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС Габрово, като са дадени указания първоинстанционният съд да остави исковата молба без движение с указание до ищцата да вземе мерки за конституирането на детската градина като ответник по делото/ а не на К. на [община]/ и да представи искова молба за връчване на детската градина с копие от всички представени писмени доказателства и последиците от бездействието на ищеца в тази насока.
При новото разглеждане на делото въззивният съд с обжалваното решение, като е потвърдил първоинстанционното такова, е признал уволнението на Т. П., извършено със Заповед № 38/27.09.2010г., на основание чл. 188, т.3 КТ, във вр. с чл. 190, ал.1, т.7 и чл. 187, т.3, т.8 и т.10 КТ за дисциплинарно уволнение на К. на [населено място] – прекратяващ трудовото правоотношение на основание чл. 37, ал.5 от ЗНП с Директора на ЦДГ “” [населено място], за незаконно и го е отменил на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ, възстановил я е на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил е ЦДГ”” – [населено място] да й заплати обезщетение за времето, в което е останала без работа- 28.09.2010г. до 28.03.2011г., в размер на 4884,42 лв., както и разноските по делото на осн. чл. 78 ГПК.
Установено е по делото, че между страните е било налице валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността “Директор в целодневна детска градина”” – [населено място]. Установено е също така, че това трудово правоотношение е прекратено от работодателя със Заповед № 38/27.10.2010г., на основание чл.188, т.3, във вр. с чл. 190, ал.1, т.7 и чл. 187, т.3, т.8 и т.10 КТ. Съдът е изложил съображения за това, че видно от самата заповед е, че като основание за издаването й, работодателят изрично е записал: – “Констативен протокол за резултатите от проверка на ЦДГ “” извършена от комисия, назначена със Заповед №1553/30.07.2010г. за периода от 02.08.2010г. до 06.08.2010г.” и като причини за налагане на наказанието отново е посочен констативният протокол и изрично е записано, че “ служителката, като директор на ЦДГ за периода м. януари- м. юли 2010г. не изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и нарушава трудовата дисциплина”, като са изброени четири нарушения, като са описани твърде общо.
При тези данни по делото и като е съобразил практиката на ВКС/ изразена и в цитираното в мотивите в решение № 148 от 17.02.2000 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд/ въззивният съд е приел, че когато заповедта за уволнение препраща към друг документ, съдържащ точно описание на дисциплинарните нарушения, то този документ следва да бъде връчен на работника ведно със заповедта, а в случая от доказателствата по делото се установява, че на ищцата – ответник по жалба не е връчен Констативен протокол за резултатите от проверка на ЦДГ “” извършена от комисия, назначена със Заповед №1553/30.07.2010г., а същият е бил предоставен на ищцата, по нейно искане едва след прекратяване на трудовия й договор. Съдът е счел, че в заповедта за уволнение извършените от работника нарушения на трудовата дисциплина са изписани общо, а за конкретизацията им, самата заповед препраща към констативен протокол, който не е връчен на работника едновременно със заповедта за уволнение, за да може последния да разбере, за кои точно нарушения на трудовата дисциплина му е наложено дисциплинарното наказание уволнение, е достатъчно основание да се приеме, че е налице нарушение по чл. 195, ал.1 КТ. Приел е, че заповедта за уволнение е немотивирана и това обуславя незакнонстта на уволнението, поради което го е отменил.
Като е обжалвал решението на въззивния съд жалбоподателят, чрез процесуалния представител, е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода по спора, а именно относно това какво следва да е съдържанието на уволнителна заповед за да е спазено изискването на чл.195 КТ. Поддържа, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и същият е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Представя множество решения на състави на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.195 КТ.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 КТ. По поставеният за разглеждане въпрос съдът е дал отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена и в представените от жалбоподателя решения. В същата се приема, че задължението по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Посочва се, че когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал.1 КТ – нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин; да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция. В същия смисъл Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 722 от 03.01.2011 г. по гр.д. № 518/2009 г. на Четвърто гражданско отделение; решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. и решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В съответствие с тази практика са и формираните във въззивното решение изводи по приложението на чл. 195 КТ.
Тази практика е уеднаквена и не са налага нейната промяна като неправилна.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, във вр. чл.80 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 650 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.04.2013г. по гр.д.№99/2013г. на ОС Габрово.
ОСЪЖДА ЦДГ ””- да заплати на Т. П. Т. сумата 650 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: