О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София 28.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 1348 по описа за 2013 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от Н. В. Г.,А. В. Г.,В. В. Г. и В. В. |Г. – Р. чрез адв.В. Х. срещу определение № 2617 от 21.11.12г.по в.ч.гр.дело № 987/12г.на Окръжен съд – Благоевград,с което е потвърдено определение № 3034 от 19.10.12г.по гр.дело № 1358/12г.на Районен съд – Сандански за прекратяване на производството по отношение на ответника Д. С. Т..
В жалбата се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.За да обосноват твърдението си за противоречие с практиката на ВКС,жалбоподателите са приложили определение № 436 от 28.09.10г.на ВКС по ч.гр.д.№ 313/10г.на І т.о.,постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Налице са предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение – разрешен процесуален въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС.
С обжалваното определение въззивният съд е прекратил делото по отношение на ответника Д. С. Т.,като е приел,че производството е изначално недопустимо спрямо него,тъй като е починал преди подаване на исковата молба.Изложени са съображения,че когато настъпилата смърт на физическото лице предхожда сезирането на съда, е налице липса на субект на процесуалното правоотношение,което по тази причина не може да възникне валидно.Прието е,че разпоредбата на чл.227 ГПК не може да намери приложение в случая,тъй като тя е относима само ако страната е починала след образуване на производството,което обуславя задължение за съда да конституира нейните наследници като процесуални приемници във вече висящия процес.
По поставения в изложението процесуалноправен въпрос как следва да процедира съдът при подадена искова молба срещу лице,което към този момент е починало, съдебната практика е уеднаквена с постановеното по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК определение № 436 от 28.09.10г.по ч.гр.дело № 313/10г.на І г.о.на ВКС,чийто тълкувателни мотиви формират задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК / вж ТР № 2 от 28.09.11г.на ВКС по т.д.№ 2/10г.та ОСГК и ОСТК/Прието е,че когато в съда е подадена искова молба срещу ответник, който не е жив, но по делото има данни за неговите наследници, или пък в резултат на извършени от съда процесуални действия се установи, че ответникът е починал още преди завеждане на делото и бъдат издирени наследниците му, тогава се касае за нередовна искова молба, по която съдът предприема необходимите процесуални действия за отстраняване на недостатъците и, след което делото продължава в лицето на правосубектния ответник. В тези случаи е ясно, че искът е заведен срещу починал или поради незнанието на това обстоятелство от ищеца, който иначе би насочил иска си срещу неговите наследници, или поради незнанието на ищеца как е правилно да се процедира в този случай. И в двете хипотези обаче ищецът цели като резултат да обвърже с правни последици правосубектна страна, т. е. наследниците на починалия. Ето защо, въпреки че не е чистата хипотеза на чл. 120 от ГПК (отм.), сега чл. 227 от ГПК, тези разпоредби следва да бъдат прилагани от съда, след като се установи, че исковата молба е нередовна поради посочване в нея на неправосубектен ответник и след като бъдат издирени наследниците му, които са действителните ответници по предявения иск.
В конкретния случай на 21.09.12г.е предявен иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР срещу лице, починало на 3.08.10г. След установяване на това обстоятелство районният съд е следвало да конституира наследниците като ответници и да извърши следващите процесуални действия по връчване на съдебни книжа и разглеждане на предявения иск. Като е прекратил производството по делото по отношение на ответника Д. Т., той е постановил неправилно определение. Неправилно и въззивният съд е потвърдил това прекратително определение. Двата съдебни акта следва да бъдат отменени и делото да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2617 от 21.11.2012 г. по гр. д. № 987/12 г. на Окръжен съд – Благоевград
ОТМЕНЯ определение № 2617 от 21.11.2012 г. по гр. д. № 987/12 г. на Окръжен съд – Благоевград и потвърденото с него определение № 3034 от 19.10.12 г. по гр. д. № 1358/12 г. на Районен съд – Сандански.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Сандански за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.