О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София 13.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1236 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Я. Б.,приподписана от адв.Е. Г. срещу решение № 1117 от 2.07.12г.по в.гр.дело № 1052/12г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решението от 5.01.12г.по гр.дело № 384/11г.на Софийски градски съд .С него са отхвърлени предявените от същата страна искове по чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу Института по криобиология и хранителни технологии за заплащане на 70 000 лв,ведно със законната лихва от 18.01.06г.до окончателното изплащане на сумата,представляваща претендирано обезщетение за неимуществени вреди от незаконно недопускане до работа.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК – процесуалноправни въпроси,който са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС.Приложена е съдебна практика.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба чрез процесуалния представител адв.С. К. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното:
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел,че не са доказани елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД,които да обосноват отговорността на ответника.На първо място,не била установена причинна връзка между поведението на длъжностното лице – работодател и настъпилото увреждане в здравето на ищцата.За да направи този извод съдът се е позовал на двете заключения на съдебно-медицинските експертизи,според които нито едно от изброените в исковата молба заболявания на ищцата не е било получено вследствие на претендирания стрес от загуба на работа.Всички те са били налични преди този момент и от тях единствено хипертонията би могла да се усложни от наличието на стрес.На второ място,въззивният съд е счел,че не е доказано и противоправно поведение на ръководството на ответния институт.В производството по чл.213 КТ с влязло в сила съдебно решение, постановено между същите страни,било установено,че работодателят на ищцата не е действал неправомерно и не е извършил действия,с които незаконно да не я е допуснал до работа.
Поставеният в изложението въпрос за разпределението на доказателствената тежест между ищец и ответник във връзка с установяване на причинно – следствена връзка и подлежащите на доказване от ищеца факти по иск за вреди от непозволено увреждане не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложеното решение № 147 от 19.06.12г.по гр.дело № 582/11г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че съгласно чл. 154, ал.1 ГПК (чл. 127, ал.1 ГПК отм.), всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага (чл. 45, ал.2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти. Не е в тежест на ищеца обаче и без въведено от ответника оспорване, чрез пълно и главно доказване да изключва последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдяния.
Като е приел,че в тежест на ищцата е да докаже причинната връзка между поведението на длъжностното лице,което упражнява работодателската власт и настъпилото увреждане на здравето й,въззивинят съд се е съобразил със задължителната практика.Цитираното в изложението последно изречение от посоченото решение е изведено извън контекста на мотивите и в обжалваното решение не се съдържа извод за обратното.
По втория въпрос длъжен ли е бил съдът служебно да назначи и да формулира задача на експертиза за извършване на съпоставка между здравословното състояние преди настъпване на увреждането и след настъпване на увреждането също не е налице твърдяното противоречие с приложеното решение № 317 от 1.07.11г.по гр.дело № 1553/10г.на ІV го.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,тъй като не се касае за идентични казуси.В разглеждания случай такава преценка е извършена от възприетите от съда съдебно-медицински експертизи,от които е установено,че констатираните към момента заболявания на ищцата са били налични и преди загубата на работа.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС намира,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1117 от 2.07.12г.,постановено по гр.дело № 1052/12г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.