2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
гр.София, 03.07.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N448 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма] срещу определение от 25.01.2012г. на ОС Перник по гр.д.№261/2011г., с което е оставено без уважение искането за възстановяване срока на касационно обжалване на въззивното решение по същото дело.
Жалбоподателят [фирма], чрез про;есуалния си представител поддържа, че определението е неправилно, моли да бъде отменено като бъде възстановен срок му за подаване на касационна жалба.
Ответникът В. А. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на Републиката, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване срока за касационно обжалване на решение от 05.07.2011г.по гр.д.№261/2011г. на ОС Перник на [фирма]. Изложени са съображения, за това, че пълномощникът на жалбоподателя адв.Е. Г. е получила съобщение за изготвяне на решението на 01.08.2011г. и едномесечния срок за обжалване на решението е изтекъл на 01.09.2011г., а жалба е подадена в съда на 20.01.2012г. При тези данни съдът е приел, че е налице редовно уведомяване на страната, чрез нейния процесуален представител и това, че последният не е уведомил за решението управителните органи на самото дружество, не представлява особено и непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, при наличие на каквато хипотеза би могъл да бъде възстановен срок за обжалване.
При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е правилно. Практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.37 ГПК/отм./- чл.64, ал.2 ГПК определя като особени непредвидени обстоятелства само обстоятелства, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие, които стоят извън волята на страната и които не са могли да бъдат преодоляни от нея въпреки положените усилия. Такива обстоятелства например биха били внезапно тежко заболяване на страната, природни стихии и др., за каквито в молбата за възстановяване на срока не се съдържат твърдения. В този смисъл е и даденото разрешение в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение от 06.12.2010г. по гр.д.№578/2010г. на ІVг.о. на ВКС. В обжалваното определение правилно е прието, че връчването на съобщението за изготвеното решение е извършено съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 ГПК на надлежно упълномощен от дружеството адвокат и това не представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 150 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.01.2012г. постановено по гр.д.№261/2011г. на ОС Перник.
осъжда [фирма] да заплати на В. А. И. сумата 150 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: